Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ
Що е то „случайно разпределение на делата” по силата на Закона за съдебната власт и има ли то почва в българското правосъдие?! PDF Print E-mail
Неделя, 09 Октомври 2016 07:59

 

На този въпрос следва да отговори Върховния административен съд по образуваното пред него административно дело по жалбата на Гражданска инициатива „СПРАВЕДЛИВОСТ“ срещу: „Единната методика по приложението на принципа  за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища”, приета от Висшия съдебен съвет с решение по протокол № 57/04.12.2014 г., изм. с решение по протокол № 13/19.03.2015 г.

На 8 септември 2016 г. ГИ „Справедливост” депозира пред ВАС жалба срещу  административния акт уреждащ приложението на чл. 9 от Закона за съдебната власт.

Мотиви:

Обжалваният административен акт противоречи на чл. 9 от ЗСВ, чл. 133 от Конституцията на Република България  и на чл. 6 от ЕКЗПЧ (Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи).

ЕКЗПЧ задължава страните, подписали я, да гарантират на своите граждани правото на справедлив съдебен процес. А това право е неразривно свързано с правото му да бъде изправен пред съд, създаден в съответствие със закона. В светлината на върховенството на правото ЕСЗПЧ счита, че „съдът” винаги трябва да бъде създаден в съответствие със закона, тъй като в противен случай той не би имал необходимата за едно демократично общество легитимност да решава отделните дела.

ЕСЗПЧ (Европейският съд за защита правата на човека) изрично сочи, че страните, в които законодателството е кодифицирано, организацията на съдебната власт не може да бъде оставена на усмотрението на съдебните органи. Освен това делегирането на правомощия по организацията на съдебната власт е допустимо, само при условие, че тази възможност е предвидена във вътрешното законодателство на страната, включително в относимите разпоредби на Конституцията.

Такова оправомощаване няма в българското законодателство. Регламентацията е направена в ЗСВ. Чл. 9 от него е посочил как става това – „Чл. 9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., изм., бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите.“

С приетите „Единни правила...”  на практика ВСС не само  дописва закона, но нещо повече – променя до голяма степен целия му законодателен замисъл и правна логика.

Нещо повече, тези правила противоречат на ЗСВ, тъй като в него не е предвидена възможност на ВСС да оправомощава административните ръководители на съдилищата, респективно прокуратурите и следствените служби за осъществяване на дейности  по организацията на разпределението на делата.

С тази порочна практика, която се основава не на закона, а на „Единните правила.....” „де факто” организацията на тази важна дейност се извършва не по силата на ЗСВ, а по личното  усмотрение на съдебната номенклатура – с всички произтичащи от това корупционни възможности. Това до голяма степен обяснява причините за епичните битки на „фактори” и „лобита” при избора на ръководителите на съдилищата и прокуратурите от ВСС.

 

С обжалвания административен акт, ВСС на практика е дерогирал действието на Закона за съдебната власт. По този начин замисленият като важен лост срещу корупцията в Съдебната система, принцип на случайното разпределeние на делата, фактически не  функционира.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Неделя, 09 Октомври 2016 08:13
 
Делото за такса смет в Благоевград PDF Print E-mail
Сряда, 14 Септември 2016 03:47

Гражданска инициатива Справедливост спечели окончателно делото за такса смет в община Благоевград. Следва решението на ВАС.

РЕШЕНИЕ

9602
София, 29.08.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебнозаседание на тринадесети юни в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
при секретар Боряна Георгиева
и с участието
на прокурора Лиляна Кръстанова
изслуша докладваното
от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело 12997/2015. Document Link Icon



Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общинския съвет Б., [населено място], пл. [улица] № [номер] срещу Решение №1028 от 29.06.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №60/2015 г.
С обжалваното решение съдът отменил Решение №760 по Протокол №16 от 19.12.2014 г. на Общинския съвет [населено място] в частта по т. 1.4., Раздел І от Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от [община].
І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – Общинският съвет [населено място], счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК.
Счита, че съдът постановил решението си по една недопустима жалба. Жалбата на Л. З. Г. е подадена след изтичане на срока за обжалване.
Алтернативно счита, че съдът неправилно определил характера на оспорения акт като общ административен, а не като нормативен административен. Сочи, че Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от [община] (Тарифата), не е самостоятелен акт, а е част от нормативен административен акт – Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] (Наредбата). С оглед на това Решение №760 на общинския съвет изменя нормативен административен акт. Сочи също, че Тарифата няма еднократно правно действие, защото общинският съвет няма законовото задължение да определя конкретните размери на такси и цени на услуги, които предоставя, всяка година. Задължението на общинския съвет по чл. 66 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е задължение за приемане на план-сметка, но нейното приемане не води винаги до необходимост от изменение на размера на таксата за битови отпадъци. Позовава се на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ.
Счита за неправилни изводите на съда за липса на мотиви за приемане на оспореното решение. Съдът не отчел предвидената в закона компетентност на общинския съвет да определи размера на таксата – чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ. При изведените правни мотиви съдът не отчел, че таксата се установява със закон, а какъв да бъде конкретният размер на таксата, при условие че е определен в границите на закона, е въпрос на преценка на общинския съвет, която не подлежи на съдебен контрол.
Моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати съдебното производство, алтернативно – да отмени решението и да отхвърли жалбата на Л. З. Г. Касаторът се представлява от адв. Теодор Тошев, Адвокатска колегия, [населено място].
2. Ответникът по касационната жалба – Л. З. Г., счита същата за неоснователна. Неоснователен е доводът досежно вида на оспорения акт. Съдът правилно определил характера на акта – общ административен. Правилен е и извода на съда, че в проекта за изменение на Тарифата няма съображения за запазване на старите размери на Тарифата. Правилни и обосновани са изводите на съда за допуснато от органа нарушение на чл. 69 и 70 АПК. Общинският съвет не обсъдил неговото и на И. М. предложение.
Неправилни счита позоваванията от касатора на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, както и на предоставената на общинския съвет възможност да определя размера на местните такси, но по ред, установен със закон. 
Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Илияна Христова, Адвокатска колегия, [населено място].
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нищожност на съдебното решение – постановено е от незаконен състав. Предмет на съдебното решение е Решение №760, с което е определен размера на таксата за битови отпадъци в Тарифата към Наредбата. Тарифата е неразделна част от Наредбата по чл. 9 ЗМДТ. Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на разпоредби от по-висока степен. Съгласно чл. 191, ал. 2 АПК нормативните актове на общинските съвети се обжалват пред административния съд, който разглежда жалбата в състав от трима съдии. В случая делото е разгледано в състав от едни съдия, поради което е нищожно.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. На 03.12.2014 г. кметът на [община] внесъл в общинския съвет предложение, вх. №60-00-591, за изменение на Тарифата за конкретните размери на местните такси и цени на услуги, предоставяни от [община] към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община]. В предложението кметът изложил мотиви за неприложимостта на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и направил предложение размерът на таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия да бъде 6, 5 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка – т. 1.4, Раздел І.
2. На 03.12.2014 г. предложението на кмета на общината било публикувано на интернет страницата на общината.
3. Предложението на кмета било разгледано от постоянните комисии на общинския съвет, които дали положително становище.
4. На 17.12.2014 г. И. Е. М. и Л. З. Г. подали до кмета на общината предложение за изменение на т.1.4, Раздел І от предложението за изменение на Тарифата от 6, 5 промила на 5, 00 промила.
5. На 19.12.2014 г. общинският съвет, при състав от 37 общински съветници, от които присъствали 35, приел, след поименно гласуване с 25 „за“, 7 „против“ и 3 „въздържал се“, с Решение №760 предложението на кмета на общината.
6. На 19.12.2014 г. общинският съвет, при състав от 37 общински съветници, от които присъствали 35, приел, след поименно гласуване с 24 „за“, 0 „против“ и 11 „въздържал се“, Решение №759, с което одобрил план-сметката за разходите по чл. 66 ЗМДТ за 2015 г.
7. На 09.01.2015 г. Решение №760 било публикувано на интернет страницата на общинския съвет. 
8. На 26.01.2015 г. Л. З. Г., собственик на недвижим имот, находящ в [населено място] и представляващ магазин – нотариален акт №127, том 6, дело №1911/1997 г., оспорил Решение №760 в частта по т. 1.4., раздел І.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че е сезиран с допустимо искане съгласно чл. 179 АПК.
Приел, че оспореното решение е общ административен акт, прието е от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Органът нарушил чл. 66, ал. 1 и 2 и чл. 69 АПК – не спазил изискванията за уведомяване и за формите на участие на обществеността. Нарушил и чл. 71 АПК, тъй като не обсъдил постъпилите предложения. 
Съдът приел, че Решение №760 е постановено и в нарушение на материалния закон, тъй като мотиви за невъзможността да се приложи чл. 67, ал. 1 ЗМДТ не се съдържат в пълния протокол по приемане на решението, а единствено в предложението на кмета. Наред с това мотивите на кмета – необходимост от значителни инвестиции в техника и човешки ресурс, което щяло да доведе до увеличаване на размера на таксата, не може да бъде прието за мотиви за невъзможността да се приложи чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Приемането на тези мотиви би значело липсата на технически средства и установената организация за събиране на отпадъци винаги да бъде основание за неприлагане на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ.
Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на Решение №760 в оспорената част по т. 1.4, раздел І, и го отменил.
Този извод на съда е правилен.
V. По съществото на спора:
Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно за неправилно. Доводът, който поддържа за недопустимост на решението е поради просрочие на жалбата, а доводите за порока неправилност – поради неправилно определен характер на оспореното решение, неправилни изводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и за немотивираност на акта.
1. По твърдението за недопустимост на съдебното решение:
Касаторът счита, че съдебното решение е недопустимо, тъй като съдът се произнесъл по една просрочена жалба. Този довод е неоснователен.
Видно от доказателствата по делото Решение №760 е обявено на интернет страницата на общинския съвет на 09.01.2015 г. Жалбата на г-н Г. е подадена на 26.01.2015 г. Съгласно чл. 179, ал. 1 АПК жалбата срещу общ административен акт се подава в четиринадесетдневен срок от конкретното съобщаване на съответното лице, участвало в производството, или в едномесечен срок от съобщаването. В случая е безспорно, че Решение №760 не е съобщено лично на г-н Г., а съобщението е извършено чрез публикуване на интернет страницата на общинския съвет. С оглед на това приложим в случая е едномесечния срок за обжалване на акта. Видно от доказателствата по делото този срок е спазен, поради което решението на съда не е постановено по недопустима жалба.
2. По твърдението за неправилност съдебното решение:
Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост като доводите, които излага налагат тяхното съвместно разглеждане.
а) по характера на Решение №760:
Касаторът счита Решение №760 за нормативен административен акт. Този негов довод е неоснователен.
Видно от доказателствата по делото – предложението на кмета на общината до общинския съвет, оспореното Решение №760 е прието на основание чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Както правилно приел съдът, решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ не е нормативен административен акт. Такъв е Наредбата, която се издава по законовата делегация на чл. 9 ЗМДТ. Решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ регламентира обществени отношения и се изпълнява за съответната календарна година, поради което разкрива белезите на акт по смисъла на чл. 65 АПК. 
Факта, че в случая решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е инкорпорирано в Наредбата не променя характера на акта. Такава промяна не настъпва и поради факта, че общинският съвет с различни решения приел план-сметката на общината за разходите за такса за битови отпадъци за 2015 г. и конкретния размер на таксата за 2015 г. Не наименованието на акта, а неговото съдържание определят правното му действие. 
С оглед на горното изводът на съда досежно характера на оспореното Решение №760 е правилен. 
б) по допуснатите от органа нарушения на административнопроизводствените правила:
Видно от доказателствата по делото уведомяването за откриване на административното производство по издаване на общ административен акт е станало чрез публикуването на интернет страницата на общината на предложението на кмета до общинския съвет. В уведомлението не са посочени възможните форми на участие на заинтересованите лица, което както приел и съдът, е нарушение на чл. 69, ал. 1 АПК. Органът не предоставил и визирания в чл. 69, ал. 2 АПК срок на заинтересованите лица за участие в производството – уведомлението е публикувано на 03.12.2014 г., а Решение №760 е прието на 19.12.2014 г. По делото няма доказателства органът да е спазил и разпоредбата на чл. 71 АПК, тъй като постъпилото предложение на г-н Г. и на г-н М. не било обсъдено нито от комисиите на общинския съвет, нито от самия общински съвет.
С оглед на горното обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда за допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила. Тези нарушения са съществени, тъй като са на разпоредби, гаранция за правата на лицата, засегнати от издадения акт.
в) по съответствието на Решение №760 с материалноправните разпоредби:
Съдът приел, че Решение №760 не съдържа мотиви за невъзможността от приложение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Вярно е, че в самия Протокол №16, в който е отразено взетото решение, не се съдържат мотиви за невъзможността общината да прилага чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Но в протокола изрично е вписано, че решението се взема въз основа на предложение на кмета на общината. Следователно общинският съвет инкорпорирал в мотивите на решението си мотивите, които кметът на общината изложил в предложението до общинския съвет и по този начин приел за свои изложените от него основания. Няма правна пречка мотивите на един акт да бъдат изложени в друг акт, стига актът, който съдържа мотивите, да е надлежно инкорпориран в издадения административен акт. С оглед на това изложените в предложението на кмета на общината мотиви за невъзможността общината да прилага чл. 67, ал. 1 ЗМДТ са мотиви и на оспореното Решение №760.
Въпросът обаче е не в липсата на мотиви в Решение №760, въпросът е, че мотивите, които съдът обсъждал са неотносими към предмета на Решение №760. С Решение №760 общинският съвет определя само размера на таксата, не и основата, на която се определяне. Основата на нейното определяне е предмет на регламентация на Наредбата. В чл. 17, ал. 2 от Наредбата общинският съвет е определил основата, към която се изчислява определения с Решение №760 размер на таксата. 
По отношение на размера на таксата в предложението на кмета на общината се съдържат мотиви – размерът е определен в съответствие с план-сметката, при изготвянето, на която са взети предвид действащите пазарни цени, обема на извършваните услуги, както и задълженията на общината за отчисления по Закона за управление на отпадъците.
С оглед на това мотивите на съда досежно приложимостта на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ са неотносими към предмета на спора.
Видно от изложеното доводите на касатора за недопустимост и неправилност на съдебното решение са частично неоснователни. Съдът правилно преценил наличието на процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство, правилно установил релевантните за предмета на спора факти, правилно тълкувал и приложил релевантната нормативна уредба досежно допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Макар съдът неправилно да приел, че Решение №760 е немотивирано, тази неправилност на мотивите не води до неправилност на крайния му извод за незаконосъобразност на обжалваното решение. Това прави решението му като краен резултат правилно, поради което съдът следва да го остави в сила.
С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 и 2 АПК съдът следва да осъди [община], юридическото лице, в чиято структура е органът – касатора, да заплати на Л. З. Г. направените по делото разноски. От доказателствата по делото е видно, че ответникът направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. – договор за правна защита и съдействие №132492 от 22.07.2015 г.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд 


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1028 от 29.06.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №60/2015 г.
ОСЪЖДА [община], [населено място], пл. [улица], № [номер] да заплати на Л. З. Г., [населено място], [улица], 00 (двеста) лева разноски по делото. 
РЕШЕНИЕТО е окончателно.









Подписвам решението с особено мнение, защото считам, че обжалваното съдебно решение е нищожно. Мотивите ми са следните:
Считам, че съдържанието на решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, независимо дали е или не е неразделна част от наредбата по чл. 9 ЗМДТ, е нормативно. То, по силата на законова делегация, запълва елемент на фактическия състав на установената в закон такса като установява общо правило за поведение за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
Компетентността, която законодателят е предоставил на общинския съвет за приемане на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ в частта досежно размера на таксата не е по правоприлагане, а правотворческа – по правосъздаване. Чрез упражняване на законовата си компетентност общинският съвет регламентира последния елемент на фактическия състав на таксата за битови отпадъци – размера, а не прилага установен в правна норма фактически състав.
Факта, че размера на таксата се определя ежегодно – чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, не води до извод за еднократност на правното действие на решението, а за неговата срочност. В срока на действие на един акт е възможно многократното му прилагане. В случая решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ ще бъде прилагано всеки път, когато се осъществи фактическия състав на дължимост на таксата за битови отпадъци.
Както сочи и касаторът допълнителен аргумент за срочността, а не за еднократността на действието на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за определяне на размера на таксата, е и законовата разпоредба на чл. 66, ал. 3 ЗМДТ, която изрично предвижда възможност за прилагане на решението за размера на таксата и през следваща/и години. Това значи, че законодателят сам е предвидил възможност за прилагането на решението за срок по-дълъг от една календарна година.
Считам за необходимо изрично да посоча, че в случая нормативния характер на Решение №760 не е функция на факта, че Тарифата е приложение на Наредбата, а е следствие на самото съдържание на решението. Дали общинският съвет ще инкорпорира решението си по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ досежно размера на таксата в наредбата по чл. 9 ЗМДТ под формата на тарифа, или ще го приема като самостоятелен акт няма никакво значение за юридическата му същност на нормативен административен акт.
С оглед на гореизложеното, според мен, съдържанието на решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ досежно размера на таксата е нормативно – абстрактно правило за поведение, отнасящо се за неопределен и неограничен брой правни субекти. Считам за необходимо да посоча, че отчитам установения в практиката на Върховния административен съд характер на решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ като и аз съм участвала в постановяването на съдебни решения, с които е прието, че решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ е общ административен акт – административно дело №4953/2012 г., административно дело №3854/2013 г., административно дело №11086/2013 г., административно дело №2320/2014 г. и административно дело №2411/2014 г., но считам тези решения за per incuriam, неуместни за придържане и следване като практика.
С оглед на приетия от мен характер на оспореното Решение №760 и в съответствие с разпоредбата на чл. 191, ал. 2 АПК обжалваното съдебно решение е постановено от незаконен състав – еднолично, а не в състав от трима съдии. Това, според мен, прави решението нищожно - постановено от ненадлежно функциониращ съдебен състав.
Поради изложеното подписвам решението с особено мнение.

Съдия


Соня Янкулова

AddThis Social Bookmark Button
 
По Салтиков-Шчедрин: „Заговори за патриотизъм. Явно да открадне нещо иска” PDF Print E-mail
Четвъртък, 10 Март 2016 04:37

Страхотно попадение в една вестникарска статия днес.

Специалистката по всичкология – г-жа Кунева-Пръмова, откри топлата вода: „Най-големият проблем на българина е липсата на справедливост”.

В контекста на  тази заявка, г-жа Кунева-Пръмова като заместник министър-председател и министър / на какво и да е / предложи  нова тарифа на  държавни такси за обжалване на обществените поръчки пред КЗК / от 1000 – до 5 000 лв. , плюс още от 500 до  2 500 лв., ако пък реши да обжалва негативното решение на КЗК пред съда/, с  което се ликвидира в зародиш всяка мисъл на дребния и среден / по българските мащаби/ , дребнобуржоазен частник да се противи на държавната власт.

Нищо, че най-сетне, след 5 години терзания  „а ла Хамлет” Върховният административен съд да прие тезата на ГИ „Справедливост”, че :”Таксите са услуга. Нейната цена пряко влияе на достъпа до правосъдие и тя е измерима като размер”. Дали ще реши така, ако отново се обжалва 4% - товата такса за водене на граждански дела или пък „такса- смет на Столична община оглавявяна от ГЕРБ”. Дано, ама-надали….

И като финал – изявление на българският „Батман” – „ България изрази готовност да приема  1200 бежанци, досега са дошли само двама, като единият си тръгнал!?”

 

Та , другарю Борисов, най-доброто, което можете да направите за българите е вместо магистрали и спортни площадки, да поискате еврофинансиране на разширение на  Терминал-2 - достатъчно е само за сектора – „Заминаващи”…

AddThis Social Bookmark Button
 
„КОЙ” в един от редките моменти на реалното си измерение PDF Print E-mail
Понеделник, 22 Февруари 2016 04:26

Адв. Диньо Бозаджиев

„КОЙ” в българския политически живот е нещо като ЧУДОВИЩЕТО  от „Лох Нес”. Мнозина са го виждали, но когато трябва да се докаже  същестувуването му– то по неведоми пътища става невидимо.

Българският „КОЙ”  обаче, по неволя се налага периодично да се показва над блатото, в което е удавило целукупното българско население. В последните няколко дни му се наложи по принуда да се покаже неколкократно:

1. В спешен порядък прогласува 11 инспектори към ВСС. За неинформираните за това е необходимо квалифицирано мнозинство от  всички народни представители – т.е. над 160. Настана чудо – не само , че се явиха в залата над 160 депутати,  но и над 160 гласуваха за точно 11 от всичките 20 кандидати. И никой от гласуващите не успя да обясни пред медиите  / не че те му зададоха този въпрос/– що за чудо се е случило , че цели поне 161 души са гласували точно за определени имена, при това предложени от политически сили, без дори да ги познават, загърбвайки „кардиналните си политически различия и цели”!?. А от тях – 4 –ма предложени от ГЕРБ, n – броя от БСП, n – броя от Атака, n – броя от НФСБ, РБ и вся остальная….

2. Днес, мнозинство от всички присъстващи народни предсатвители, в т.ч. на : БСП, АТАКА, ДПС гласуваха „за” избирането на  „герой болгарского правозащитного порядка” – товарищ Цветан Цветанов ,да оглави една от най-важните комисии  в НС – Комисията по национална сигурност и обществен ред. Най-атрактивният подсъдим през последните три години – със 100% успеваемост в „битката” с Прокуратурата за последния век – ще продължи да раздава правосъдие от парламентарната трибуна, ще мотивира новите операции  на правозащитните органи с имена на магистрати /неудобни нему/, ще мотивира подслушване на целокупния вражески български народ и т.н. и т.н.    А ние пък – ЩЕ МУ ПЛАЩАМЕ десетките осъдителни присъди за нарушени човешки права в битността му на министър на МВР – то „МУ”.

3. Товарищ Бойко /Борисов/ изготви обстоятелствената част от бъдещия си обвинителен акт за корупция, обозначавайки и предмета – отменените търгове за обществени поръчки, които сумарно надхвърлят 1 млд лева!?

Преведено на прост език – не си изпълнихте ангажимента и къде е „МОЕТО ?” или – няма как момчета – „ХВАНАХА НИ !” / кой ги е хванал е друг въпрос – че не са ДАНС и Цацаров е ясно/.

Горните две действия СЛЕДВАХА  третото.!

Просто „КОЙ”  строи редиците, мина пред строя и доволно преброи живите – „ДОСТАТЪЧНИ СА”!

 

А днес е 19 февруари – най-трагичния ден от българската история – АПОСТОЛЪТ  си отиде на този ден преди 153 години…. Но  онова - с многото удивителни стои – със все по-страшна сила- „НАРОДЕ-Е-Е????”

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Понеделник, 22 Февруари 2016 04:34
 
ОБРЪЩЕНИЕ ДО БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИИ PDF Print E-mail
Сряда, 16 Декември 2015 03:49

УВАЖАЕМИ МАГИСТРАТИ,

Професионален и граждански дълг на нас адвокатите, като неразделна част от правораздаването е да осъществяваме възложената ни от Конституцията функция на пазители на правата и на законните интереси на гражданите.

За съжаление минираното със системни проблеми правораздаване в България не само затруднява нашата конституционно определена мисия и добросъвестното изпълнение на професионалния ни дълг, но и ерозира устоите на демократичното гражданско общество.

Отказът на днешната законодателна и изпълнителна власти да разсекат гордиевия възел, оплел и опитомил целенасочено независимостта на българските съдии е поредната демонстрация и триумф на пленилата държавата ни олигархия.

Ето защо ние – адвокатите от Асоциация „Адвокати ЗА Промяна“ заявяваме, че вече е обществено нетърпимо да не се отговори на потребността на българските граждани от независимо и честно правораздаване, от демократични и компетентни институции, работещи в обществен интерес и в защита на публичните финанси от кражби и разграбване.

Като преки участници в правораздавателната система НИЕ ЗНАЕМ, че преобладаващата част от българските съдии са почтени и компетентни професионалисти, които служат на закона безкористно и честно.

Но НИЕ ЗНАЕМ СЪЩО ТАКА, че именно тези достойни магистрати са мачкани, задушавани, тормозени и препятствани в своето естествено професионално развитие и в усилията им да работят спокойно и независимо. Ние знаем, че уви, днес не достойните магистрати определят облика на магистратурата!

НИЕ ЗНАЕМ, че българската прокуратура все още е организирана по съветски модел, за да бъдат държани честните прокурори в лична и професионална зависимост от своите началници.

НИЕ ЗНАЕМ, че нерядко българската прокуратура се ползва от силните на деня като бухалка срещу непокорните магистрати и адвокати.

НИЕ ЗНАЕМ, че често репресивния апарат не служи пряко на обществото и на закона, а на частни икономически интереси и на силните на деня.

И никакви имитации на реформи, благи басни и гръмки клетви пред европейските институции за привързаност към върховенство на закона не могат да ни заблудят за това КОЙ и как доведе до плачевно състояние държавността, правораздаването и благосъстоянието на гражданите в България.

Ето защо изказваме своята подкрепа за безкористните и смели усилия на министър Христо Иванов да направи опит да положи началото на края на корупцията, развратила българските институции.

Също така изказваме своята подкрепа на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов за куража да идентифицира и да назове открито на висок глас пороците, с които са обременени българските държавни институции и общество.

Изказваме своята подкрепа и на Съюза на съдиите за тяхната готовност да не изневерят на своята последователност в битката за законност и независимост в правораздаването, въпреки че може би сега се чувстват самотни, защото защитават ценности, които са трудно разпознаваеми от широката общественост.

ДОБРАТА НОВИНА Е, ЧЕ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ПОЛУЧИ ШАНС ДА РАЗПОЗНАЕ НАДЕЖДАТА И ДА ВИДИ С ОЧИТЕ СИ, ЧЕ И В БЪЛГАРСКИТЕ ИНСТИТУЦИИ ВСЕ ОЩЕ ИМА ЧЕСТНИ ХОРА, ЧИЯТО СЪВЕСТ И РОДОЛЮБИЕ НЕ СА НА СЕРГИЯТА ЗА ПРОДАН!

Големият общественик, писател и хуманист, оцелял от Холокоста Елиезер Визел казва Може да има моменти, когато ние сме безсилни да предотвратим несправедливостта, но никога не трябва да има и един момент, в който ние няма да успеем да протестираме срещу нея.”

Ние, българските адвокати оставаме верни на мисията възложена ни от Конституцията и Ви подкрепяме!

Асоциация „АДВОКАТИ ЗА ПРОМЯНА“

Институт за принципите на правото

 

Гражданска инициатива „СПРАВЕДЛИВОСТ“

AddThis Social Bookmark Button
 


Страница 1 от 44

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало