Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

ПОХИТЕНИ ХОРИЗОНТИ PDF Print
Written by СПРАВЕДЛИВОСТ   
Понеделник, 15 Октомври 2012 17:11

Даниел Донев, Гражданска инициатива Справедливост

Даниел Донев, Гражданска инициатива Справедливост

Вторник сутрин е. Със сина ми крачим към спирката на градския автобус. Той е в лека опозиция. Дърпа се назад и хленчи, докато аз с премерени крачки се опитвам да стопя пътя. Всяка сутрин водим един и същи разговор. Той не иска да ходи на детска, а аз му обяснявам, че няма как да стане, нали сме на работа. Маршрутът е отработен и три минути преди поредната кола да пристигне ние сме на позиция. Автобус номер сто и единадесет спира пред нас и отваря врати. Качваме се, както винаги, през първата врата до шофьора, защото там са местата, които би трябвало да са за деца. Водачът ми прави загрижена забележка да сложа сина ми да седне, затваря вратите и плавно потегля. Отдъхвам си, успяхме и тази сутрин, слагам ръка през рамото на малкия вече по-спокоен и поглеждам напред през шофьорското стъкло...

Не изтръпнах. Само лека безнадеждност ме хваща за гърлото за секунда. От сенника на водача ме гледат наредени един до друг премиерът на България и президентът на Русия. Бойко в характерен стил „ала кръстника” леко приведен, с ръце скръстени пред брадичката, сбърчено чело и повдигната вежда. Путин в цял ръст с характерен поглед. Очи от които лъха хладна злоба и непредвидимата решителност на човек с дълбоки емоционални травми, отгледан в инкубатора на КГБ. Двама лидери, един манталитет (макар и с леки нюанси), една система, едно минало, едно настояще, една и съща липса на надежда за бъдещето в излъчването им. Чудя се що за човек би си окачил снимки на тези хора и би ги поставил на нивото на очите си като ориентир за ежедневен хоризонт... Мислите ми потичат към едно изгубени минало, няколко духовно осакатени поколения и един строй, който си мислехме, че си е отишъл. Епохата на грубия тоталитарен социализъм. Първичния изби физически елита на няколко нации, а вторичния продължава да ни унищожава духовно вече десетилетия.

Сещам се за десетките не пораснали мъже, които срещам в ежедневието си. Сещам се за един гений на педагогиката и психологията, по чиито зловещи методи са били възпитавано няколко поколения преди нас. Физическото насилие и принудителния труд са характерни за системата на Макаренко. Без излишно внимание, без подаръци дори и по празниците, без рождени дни, без Коледа... Труд и дисциплина, ако не става, тояга. Това са били методи за възпитаване на „трудни деца” в институции, но методите в голяма степен са възприети и в семейните отношения, създавайки поколения от душевни инвалиди. Нещо повече, този абсурд се превръща в държавна политика за десетилетия. Родители, впрегнати в трудови кооперативи, заводи и комбинати и деца натикани в детски градини. Родители впрегнати в заблудата да поставят партийното безумие на петилетките над грижата за крехката детска душевност. Родители, ограбени чрез ежедневния си труд и деца с ограбена психика. Перфектно изпълнение на социализма, съвременна форма на робовладелство. Ще ви принудим да работите много за малко пари, докато работите ще гледаме децата ви, възпитавайки ги като следващо поколение трудоваци „за лудо” и освен всичко друго, ще ви накараме да вярвате, че това е правилно. Вие ще ни вярвате толкова силно, че ще слагате образите ни на снимки, които да определят ежедневните ви хоризонти. Това състояние е познато като „Стокхолмски синдром”. Тогава, когато похитените започват да симпатизират на похитителите си.

Тоталитарната държава изземва функциите на майка и баща от децата на своето поколение и така ги превръща в роби до живот на системата. Лишени от майчина ласка и грижа в ежедневието, децата придобиват хронична нужда да си ги набавят дори и в зряла възраст. Държавата е тяхна майка до живот. Тази, която знае по-добре какво да облечем, какво да ядем, какво да говорим и какво да мислим. Тя по-добре знае и как да харчи парите ни. Тя ще се погрижи за всичко и от нас нищо не зависи.

Лишени от бащинска ласка и грижа в ежедневието децата остават не пораснали мъже. Никога не политат, не получили подкрепа и увереност в собствените си сили. Остават на земята, в колектива, в общото мнение, което дори не е тяхно, а на човека от снимката. Онзи който завинаги е изместил духовно липсващия баща, жизнено необходим за всички малки момчета като пример, за да израснат силни и уверени мъже. Това душевно осакатяване води до там да подражаваме на престъпници със нищожен житейски фундамент и посланици на злото в лицето на една полицейски заробваща идеология.

Липсата на елементарни стимули и похвали в ранно детство ни карат да ги търсим в зряла възраст. Макар и подсъзнателно непрекъснато се стремим към одобрението на другите, след като не сме го получавали достатъчно от родителите си, които са били твърде заети да градят социализма. Или просто са приели, че „децата се целуват само на сън”, както казваше моя близка, за да не се разглезят. Става ми страшно като се сетя!

Тази хронична липса е в основата на много от нас и ни е осакатила до толкова, че не умеем да общуваме помежду си. Търсейки похвали ние оставаме със затворени очи за обективната истина, а критиката срещу нас е преди всичко израз на опасно противопоставяне с неясни задни мисли. Критиката би трябвало да е тази, която да ни дава усещане за детайлите в ежедневието ако не сме твърде комплексирани и лишени от здравия разум, който да отсява критика от критикарство. Защото някой беше казал, че мъдрите хора успяват да изградят мостове с камъните, които се хвърлят по тях. Аз бих казал, че не е нужно да си мъдър, за да го направиш. Достатъчно е да си израснал в семейство с правилна ценностна система и нормални, справедливи родители.

Всички сме ранени от социализма. Директно или индиректно. Някой от нас са имали щастието да бъдат компенсирани в душевните си загуби и пропуски. Бог има властта да изкоренява гнилото и да насажда истина. Повечето хора сред нас продължават да страдат от съществените пропуски на крехката детска душевност. Държавата като институция е длъжна да поеме своята отговорност във възстановяването на духовната пълнота на нацията ни. Чрез сериозни реформи във все още твърде болната ни система на образованието. Насърчавайки родителските кооперативи, като алтернатива на детските градини. Признавайки „Хоумскуулинга”, като по-качествена алтернатива на средното ни образование. А за тези, които ще продължат да се развиват в средните ни училища, давайки им възможност да изучават предмета „Религия”. Това е начина децата да получат правилни ценности и да не позволяват животът им да се определя от съмнителни идоли в зряла възраст. Разумното гражданско общество не е фикция. За да бъде изградено то има нужда от стабилна основа, в която да бетонира своите ценности. Основата, която ни остави (и все още ни предлага) социализма е твърде сеизмична и ценностите ни се клатят след всеки полъх на многобройните либерални течения.

Автобусът спира пред детската градина. Със сина ми тръгваме към входа. Той все така си мрънка, че не му се ходи. Аз пък вече съм леко притеснен и нямам търпение да минат осемте часа, които ще ни разделят през деня. Нетърпелив съм да му давам от вниманието и бащинските си ласки, които се надявам да изградят от него човек, който ще постави правилните снимки на нивото на очите си в ежедневието. За да го вдъхновяват и водят.

Похитителите стоят на нашия хоризонт, защото ние ги поставяме там. Позволяваме им да живеят в собствената си заблуда, че са господари на времето ни, настояще и бъдеще, на парите ни, на разбиранията ни, дори на гражданската ни активност. Ние им плащаме ежедневен откуп чрез собственото си примирение и отказ да проумеем абсурда на тоталитарната действителност на държавния апарат. Това е бремето на миналото, ще се оправдае някой. Аз не искам да се оправдавам, а да възпитавам... синът си, че няма нужда от фалшиви идоли, че социалната държава е обречена на провал, че държавата като институция е необходимо зло и живота трябва да кипи не чрез нея, а въпреки нейното присъствие, че премиерът и неговата свита не са му началници, че качеството му на живот зависи от него самия, тук и сега и от усилията, които ще положи, а не от онзи, който го ограбва чрез преки и косвени данъци, за да ги раздава на верните си избиратели, докато ги облъчва всяка вечер от телевизора с ножица в ръка... Мога да продължа още дълго. Истината е, че първото което трябва да направя е да го науча да слуша сърцето си, да му дам правилно разбиране за истина, справедливост, закон, любов, семейство, труд и общество. Ценности, които тоталитарния социализъм успешно изтри или подмени в умовете на ограбените поколения.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Понеделник, 15 Октомври 2012 17:18
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало НАШАТА ФИЛОСОФИЯ