Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

ACTA, PIPA, SOPA - нещо се затяга примка около интернет. Какво точно става? PDF Print E-mail
Вторник, 31 Януари 2012 13:28

Момент от многохилядния протест срещу подписването на ACTA в Полша. Снимка: Агенция Газет

e-vestnik.bg

България подписа ACTA - Anti-Counterfeiting Trade Agreement (Споразумение против фалшификатите в търговията), без някой да разбере какво става и какво точно е това.

Малко преди подписването в Токио, ФБР и новозеландската полиция арестуваха германеца Ким Дотком и затвориха неговия сайт Megaupload - един от гигантите в разпространението на филми и музика.

Дни преди това Гугъл, Фейкбук, Амазон и Уикипедия протестираха против ограничаването на свободата в интернет. Поводът бяха законопроектите PIPA и SOPA в САЩ. Някак тихомълком покрай тях се наредиха подписите под ACTA - международно търговско споразумение, срещу което вече се надига вълна в Европа и по света (виж тук stopacta.info и петиция тук - avaaz.org).

И споразумението, и двата проектозакона в САЩ имат сходни определения и определят като престъпления много от обичайните действия в интернет на милиони потребители. Не става дума само за точене на филми и музика, както може да се предположи.

ACTA е международно търговско споразумение за защита на авторското право и за физически, и за дигитални продукти или услуги. На практика споразумението поставя под един знаменател фалшифицирането на стоки и споделянето на файлове в интернет. Например да произвеждаш, внасяш или продаваш „Ролекс” или „Адидас” менте е престъпление равно на споделянето на музика и филми в интернет. ACTA разширява дефиницията за интернет пиратство - за нарушение може да се смята разпространение на файлове с авторски права.

Подписът от страна на българското правителство е сложен в Токио от българския посланик там Любомир Тодоров. Решение за присъединяване към ACTA правителството взима през ноември. Няма никакво обществено обсъждане, няма обсъждане и между министрите. Приема се и това е. В началото на януари правителството формално е дало мандат на посланика в Токио да го подпише на срещата там.

Предвид дългогодишния авторитет на България като място, където масово се нарушават авторски права и няма санкции, правителството едва ли е имало много възможности да лавира и откаже да подпише споразумението. Но защо е скрило от обществото какво подписва?

Какво произтича от ACTA?

Това е споразумение, а не закон. Но на базата на това споразумение може да се изисква от българските съдилища и власти да предприемат действия, може да се постави изискване да се приемат вътрешни закони, съответстващи на ACTA. Какво конкретно следва?

- Според ACTA торент-сайтове и подобни технологии, които подпомагат за разпространението на съдържание, защитено с авторски права, могат да се определят като нарушение.
- ACTA дава възможност на носителите на права да изискат от интернет провайдърите да предоставят информация, с която да се идентифицират потребители, нарушаващи авторски права или подозирани за такова нарушение.
- ACTA определя като нарушение и скриването на реалния IP адрес зад прокси сървър.
- ACTA предвижда санкции за търговска дейност с разпространяване на пиратско съдържание, при което има пряка или непряка икономическа изгода. Тоест, ако торент сайтът е безплатен за потребителите, това се тълкува за индиректна икономическа изгода, защото той печели от реклами.

ACTA е насочена предимно към фалшификацията на физически стоки, но мерките в него срещу интернет пиратството могат да предизвикат остри социални сблъсъци в Европа, ако споразумението бъде гласувано от европарламента през юни. Дебатите, които започват, може да го спрат, но в общи линии големите европейски държави имат подобни закони или законопроекти, които са дори по-строги от ACTA. Например френският закон HADOPI дава възможност за спиране на достъп до глобалната мрежа на лица, нарушили авторското право.

Момент от многохилядния протест против ACTA в Полша

ACTA не е подписана все още от Германия, Кипър, Холандия, Естония и Словакия. Нито една от тези страни не дава основания да откаже да го подпише. Става въпрос само за забавяне.
Ако го одобри Европейският парламент, след това трябва да го ратифицират и парламентите на съответните страни, които са го подписали. Това означава, че в някои страни споразумението може да не влезе в сила, и те ще бъдат изложени на натиск да го направят.

През юни може да очакваме дебати в българския парламент, ако ACTA бъде одобрено от Европейския парламент.

И в САЩ, и в Европа има мощен натиск за ограничаване на кражбите в интернет, но заедно с това и ограничаване на свободата на потребителите.

Освен ACTA, американските законопроекти PIPA и SOPA засягат потребители по цял свят. Засега те не влязоха в сената на САЩ, но върху тях се работи и в някакъв вид, рано или късно, те ще стигнат до гласуване.

Как те ограничават дори българските потребители, е обяснено добре от двама български блогъри:

Що е SOPA и как ще ни бие?

От блога на Крис

SOPA – Stop Online Piracy Act – цели предпазване от пиратство и нарушаване на авторските права на територията на САЩ. SOPA буквално ще се превърне в сопата на корпорации и правителства, с която ще се опитват да контролират интернет и информацията, която се разпространява в него. Делегират се права компании и правителствени служби да спират достъпа до сайтове или до услуги като рекламни мрежи и платформи за онлайн разплащания. С други думи ако някой реши, че на сайта ти има информация с неуредени права или застрашаваща някоя американска институция, има голяма вероятност да ти бъде отказана възможността да ползваш услугите на VISA за онлайн разплащания или да поставиш реклама през google adsense.

SOPA всъщност засяга основно живеещите и браузващите в САЩ, но непряко ще засегне всеки един от нас. По своята същност тя е анти пиратски акт, целящ да позволи на медийните компании, издателите на музика и филми да могат да контролират и ограничават достъпа до всеки сайт, в който има поставен дори един линк към пиратско според тях съдържание.

Какво прави SOPA толкова страшна?

Основната заплаха идва от това, че в акта недвусмислено е обявено, че всеки сайт отговаря с цялата тежест на закона за всяко нещо, което техните потребители публикуват. Компанията разполага само 5 дни да предприеме адекватни мерки за справяне със ситуацията. Представете си какво означава това за сайтове като Twitter, Facebook, LinkedIn, YouTube?


А за отделният потребител? … Още по-страшно е, че дори Google и Bing биха били поставени под отговорност ако индексират съдържание с неуредени авторски права и го сервират на потребителите в САЩ.

SOPA e огромна заплаха за Wikipedia и за свободното разпространение на мнение и информация (виж тук). Ако да речем бихме могли да се доверим на американското правителство, че ще съблюдава стриктно да не бъде прекрачена границата в ограничаването достъпа до сайтове, какво да кажем за примера, който се дава на други, не чак толкова демократични режими по света. На практика това би било началото на края на свободното слово в интернет. Всяка информация, която е неудобна за бранд или правителство, ще попадне под мощните удари на корпорации и правителства.

SOPA е сериозна заплаха за развитието на предприемаческия дух. Много от сайтовете, на които се радваме и ползваме с радост не биха могли да съществуват ако актът се приеме – Soundcloud, Pinterest, Digg, Reddit и много, много други.

Facebook, AOL, LinkedIn, Zinga, eBay, Twitter, Mozilla и Yahoo са сред дигиталните гиганти, които не подкрепят законодателният акт, като заявяват открито своята позиция против SOPA в писмо до Сената на САЩ (виж тук).

Публична истина е, че около 90% от пиратското съдържание се разпространява посредством BitTorrent протокола и не по HTTP. Това, което позволява SOPA, e забраната на определени DNS, което би довело до невъзможност за достъп на информация посредством HTTP протокола. Ако DNS-ът на dnevnik.bg, примерно, бъде забранен за достъп от САЩ, това означава, че ако някой напише домейнът, браузърът няма да може да се свърже с DNS сървър, който да направи запитване кой IP адрес всъщност извиква това домейн име. Сами разбирате, че по никакъв начин това не заплашва разпространението и свалянето на пиратска информация, което всъщност става посредством друг интернет протокол. Де факто SOPA не е акт срещу пиратството, а е инструмент за увеличаване на продажбите на медиа мафията (няма как да не са ви познати абривиатурите RIAA, MPIAA и т.н.)Защо тогава SOPA има толкова поддръжници в Американския конгрес и чии интереси защитават те? Отговорът е прост, поради простата причина, че лобизмът е позволен и легален в САЩ, музикалната и сродни индустрии правят отчаяни опити да задържат натиска си върху потребителите и да продължат да грабят. И за съжаление, не заради творците – музиканти и писатели, които по правило получават само трохи от продажбите. А за самите себе си.

Mozilla Foundation стартира кампания, която цели противопоставянето на приемането на SOPA и PIPA (Protect IP Act), в която може да се включите и да изразите несъгласието си (тук).

(Виж още какво казва софтуеристът и експерт по интернет Тим О’Райли: Защо се боря срещу SOPA

Виж още текстове в блога на Крис.

Как ще PIPA SOPA-та и къде в цялата схема е европейският “#NoDisconnect”?

Емил Георгиев, юрист

Адвокат Емил Георгиев. Снимка: Блог за правото и свободата на дигиталните технологии

В защитата на интелектуалната собственост съществува един много стар принцип, който гласи what is worth copying is (prima facie - лат. - от пръв поглед) worth protecting (б. р. - това, което си заслужава да бъде изкопирано, си заслужава да бъде защитено).

От произнасянето си преди стотина години, този obiter dictum (виж тук - на англ.) от настолния английски казус University of London Press Ltd v University Tutorial Press Ltd (виж тук - на англ.) се е превърнал в нещо като символ-веруюто на всеки die-hard-copyright-enforcer (б. р. - твърд поддръжник на налагането на авторски права).

В защитата на интелектуалната собственост принципно няма нищо лошо и такава е леко наивно звучащата позиция на двата законопроекта – ако се вгледате в уводните им словеса ще откриете, че те носят по Шекспировски хубави определения:

- А bill to promote prosperity, creativity, entrepreneurship, and innovation by combating the theft of U.S. property… (Б. р. - Законопроект в подкрепа на благополучието, творчеството, предприемачеството, изобретателността и за борба с кражбите на Щатска собственост…) е всъщност поетичното название на SOPA.

А и PIPA не остава по-назад, самоопределяйки се като:

- А bill to prevent online threats to economic creativity, and theft of intellectual property… (Б. р. - Законопроект за предпазване на онлайн заплахите за икономическата градивност, и кражбите на интелектуална собственост…)

Генерално и двата законопроекта

целят да борят нарушения, произтичащи от чужди сайтове (foreign infringing sites - чуждестранни сайтове нарушители - в реториката на SOPA и rogue websites operated and registered overseas - измамнически сайтове работещи и регистрирани в чужбина - според PIPA), като споделят и сходства в мерките, които главният прокурор на САЩ (в случая на SOPA) или американските съдилища (в случая на PIPA) могат да предприемат срещу въпросните сайтове.

Мерките се изразяват в разпореждания към американските интернет доставчици да блокират достъпа на потребителите си до проблемните чужди сайтове на ниво domain name. И защитниците на SOPA и PIPA ги спрягат като едва ли не дългоочакваното Wunderwaffe (оръжие-чудо) в борбата им с нарушителите.

Същите мерки, освен към чужди сайтове, могат по аналогия да се прилагат към американски интернет търсачки (напр. Google), както и към доставчици на платежни услуги (като PayPal). Сиреч, търсачките могат да бъдат задължени да блокират или филтрират резултатите от търсенето на потребители си, а доставчиците на платежни услуги – да блокират трансфера на плащания от или към чужди нарушители.

Това е и Рубиконът, който SOPA и PIPA към момента прекрачват, и който дълго време се считаше за сакрален. От тук идват масивните критики, че филтриране и нежели блокиране на ниво DNS на практика би унищожило интернет, такъв какъвто го познаваме.

Другият сериозен проблем е, че мерките са замислени да бъдат предварителни, което означава, че първо ще бъдат налагани и едва след това засегнатите от тях ще могат да им се противопоставят.

Чисто юридически става дума за едно доста мащабно охранително производство, чийто резултат де факто ще бъде като на влязло в сила решение, защото не очаквам огромното мнозинство от засегнати чужденци да водят и евентуално да печелят делата си в САЩ.

Според мен конституционалността на този подход е съмнителна и предполагам, че (скоро след влизането си в сила) SOPA/PIPA ще има да занимават Американския върховен съд.

Summa summarum в сегашния си вид SOPA и PIPA приличат не на финия и остър скалпел, с когото правоохранителите внимателно да отстраняват единствено и само нарушения, а на широкия тракийски меч, който, при все че би гарантирал бързина и ефективност, би произвел сериозно количество колатерални щети.

С това се насочвам към втората тема – наскоро анонсираната от комисар Нийли Крус (виж тук)

инициатива #NoDisconnect

(виж тук - на англ.).

Според представите на Крус:

“No Disconnect strategy” ще помага на хората по четири начина:

Развитие и осигуряване на технологични инструменти да увеличи поверителността и сигурността на хора, живеещи в недемократични режими, когато използват информационни и комуникационни технологии.
Обучаване и увеличаване на вниманието за възможните рискове от информационни и комуникационни технологии. По-специално подпомагане да се използват най-добре инструменти като социални мрежи и блогове, като увеличават вниманието към риска от следене, когато общуват с информационни и комуникационни технологии.
Събиране на висококачествена информация за това какво се случва с масовата публика с цел да се наблюдава нивото на следене и цензура в дадено време, на дадено място.”
… и т. н. в подкрепа на човешките права.

Големият акцент тук изглежда се поставя на защитата на основните човешки права в недемократични общества, без обаче да се отчита все по-проблематичната роля на защитата на интелектуална собственост в уж демокрациите и все по-честите и конфликти с правата, над които #NoDisconnect май е призван да бди.

Не само това, но и решението на Крус да назначи бившия немски министър Карл-Теодор цу Гутенберг (Karl-Theodor zu Guttenberg) като координатор на инициативата си буди известно съмнение.

Още докато беше член на федералния кабинет, цу Гутенберг неколкократно подкрепи т. нар. Zugangserschwerungsgesetz, в буквален превод “Закон, затрудняващ достъпа до интернет”, а след като излезе наяве, че е изплагиатствал големи количества от докторската си дисертация, любимецът на Меркел бе принуден да подаде оставка.

С една дума, Крус е намерила the perfect man for the job (б. р. - точният човек за тази работа) и изобщо не бива да се учудва на критичните реакции, че при #NoDisconnect всъщност става дума за едно недоносче.

Вместо извод ще кажа, че скоро от западния Атлантик

към нас ще се понесе свиреп циклон

и то във време, в което европейската синоптична прогноза не предвижда завихрянето на адекватен антициклон.

Опциите ни не са много, и ако можеме да разчитаме на нещо, то е заинтересованите от SOPA и PIPA индустрии да открият нефелността на не дотам обмислените си намерения и сами да се откажат от тях.
(с малки съкращения).

Текстът е от e-vestnik.bg

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Вторник, 31 Януари 2012 15:39
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало ДЕЙНОСТ ACTA, PIPA, SOPA - нещо се затяга примка около интернет. Какво точно става?