Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ? PDF Print E-mail
Written by СПРАВЕДЛИВОСТ   
Вторник, 27 Ноември 2012 17:31

Диньо Бозаджиев, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТАдв. Диньо Бозаджиев,

Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Въпросът, който в друго време и по друг повод го е задал Чернишевски днес придобива своята актуалност. А за всеки проблем има някаква възможна стъпка напред. Става въпрос за актуалния въпрос касаещ изборът на нов Главен прокурор. Пряко свързан с проблемите в българската правосъдна система. Безспорно те са системни и налагат системни решения, за да й се придаде европейски формат и съдържание.

Моделът Висш съдебен съвет – като „правителство” на Съдебната система, в който и която по някакво абсурдно конституционно недоразумение са включени Прокуратурата и Националната следствена служба /съществуваща вече само на книга/, доказа 20 години пълната си несъстоятелност. Така или иначе настоящият политически „елит” недвусмислено заяви, че няма никакво намерение да промени удобната за себе си форма, гарантираща му пълна безнаказаност за посттоталитарния грабеж, който продължава и днес с пълна сила.

При липсата на политическа воля няма и не може да има конституционна форма за структурирането й на нов принцип.
В тази връзка, в рамките на законодателната даденост си заслужава опит поне да се ограничат пораженията от очевидно неефективното й функциониране, което заплашва устоите на държавността.

Изборът на Главен прокурор е жизнено важен за властимащите и те ще направят и невъзможното да си гарантират избор, който да продължи послушното поведение на бившия Главен прокурор Борис Велчев – награден за това с пост в Конституционния съд /за което Първанов и Плевнелиев - Борисов стиснаха ръце/. Не състоялият се Прокурор. Велик със своето отсъствие и мълчаливо одобряващ безобразията на подчинените си.

В хода на „Радините вълнения” в съдебната система се включиха и гласове от и извън магистратските общности: Правозащитници – адвокати от страната поискаха: при оценката качествата на кандидатите да се вземат предвид и оценките на работата им /респ. на досегашните им подчинени/ дадени с решенията на Европейския съд за защита правата на човека по решавани от тях казуси, което заслужава да бъде адмирирано /адв. Екиджиев и Йорднов, проф. Дончо Хрусанов/.

Чу се гласа и на Съюза на съдиите в България: Искане в хода на процедурата по избора на нов Главен прокурор: да се изясни как в Прокуратурата се разпределят и как се работи по преписки и дела образувани срещу действащи магистрати /в т.ч. и кандидати за високи административни постове/, както и да се представя пълна информация за това своевременно, а не когато на някого му е удобно, както се случи с казуса „Марковска”.

Безспорно важен въпрос имащ отношение към приложението на законовите гаранции срещу корупцията в Съдебната система /чл. 9 от Закона за съдебната власт определящ, че конкретния магистрат, на който се възлага решаването на конкретното дело /преписка – в Прокуратурата/ трябва да става на случаен избор чрез електронно разпределение по реда на постъпването на тези дела /преписки/ в Съда /Прокуратурата и Следствието/.

Съюза на съдиите обаче на проведената си тази седмица отчетно-изборна конференция в Пловдив, така и не взе становище спазва ли се и как принципът на случайно разпределение на делата в съдилищата /т.е. сред собствените си членове/.

А че този принцип не се спазва поголовно в повечето съдилища, а за Прокуратурата – просто няма какво да се говори, е публична тайна – известна и на Главния прокурор и на Председателите на Върховните съдилища и на Висшия съдебен съвет и на Инспектората при ВСС.

Действието на закона за омертата обаче по този въпрос е абсолютно.

Ако това е обяснимо за върхушката в Съдебната система, е трудно обяснимо за организация като Съюзът на съдиите, заявила напоследък свое присъствие в публичното пространство с различни от нея позиции.

По каква причина обаче, казва „А”, но не и „Б”? Или като Чеховия чиновник – „ругае , но до подначалника!” Или може би интересите на гилдията са първостепенни, а не интересите на обществото, което е облякло магистратите в доверието си и им плаща да отстояват законността? Защото поне би могъл повдигайки този въпрос на вчерашната си отчетно-изборна конференция, да продължи и по-нататък – отвъд прекия интерес на избора на административните си ръководители: Да призове членовете си, ако не им се възлагат делата по законовия ред – да не ги поемат за разглеждане и решаване. Защото никой по закон не може да задължи конкретния съдия или прокурор да го направи. Тъй като последицата са решения постановени от незаконен състав – нищожни, т.е. без правна стойност. Това е конкретна и възможна стъпка да се принудят безконтролните административни ръководители на съдилищата /прокуратурите/ да се върнат към закона – малка стъпка напред, но реална. Малка стъпка срещу корупцията в Съда – но реална.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Вторник, 27 Ноември 2012 17:41
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало ДЕЙНОСТ КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?