Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

За баницата и лудите PDF Print E-mail
Written by СПРАВЕДЛИВОСТ   
Петък, 26 Април 2013 11:38

Даниел Донев, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТДаниел Донев, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

„Не е луд, който яде баницата, а този който я дава”

Българският народ си има поговорки за всички случаи. Така дедите ни са изразявали натрупаната житейска мъдрост по своему, простичко. Давайки знак, че тя не е приоритет само на големите умове и това, че не умееш да се изразяваш високопарно не означава, че не схващаш процесите по принцип. Много често поговорките ни карат да спрем и да се замислим или ни свалят на земята. Трудно се прескача народната мъдрост. Тази специално би трябвало да свали всички ни от небесата, където са ни изстреляли политиците ни, но ето че не се получава. Защото пак ще им дадем баницата.

Петдесет милиона лева за всяка година през изборния цикъл е партийната субсидия, която ще бъде разпределена между парламентарно представените партии. Хората, които лапат най-големите парчета от баницата викат най-силно, че така е правилно. Не само у нас, но и в голяма част от Европа. Съвсем закономерен процес. Кой е луд да бута стола, на който е седнал. Да де, ама правилно ли е да дойде политиканът хикс, да издърпа продуктите от ръцете ви и да ви каже „Гледай сега как се меси баница, а после ме гледай как ще я излапам” и ви намига. Същите продукти, за които вие сте се потрудили доста и освен това би трябвало да е ваше право да преценявате с кого да споделяте своята баница. Всъщност политиканът с намигването ви е казал „Ти работи. Месенето и лапането остави на мене. Аз я умея тая работа”.

Седемдесет и две партии протегнаха ръце към партийната субсидия тази година. ЦИК плесна през ръката някои от тях и ги намали с няколко, но какво от това. Броят на гладните за държавната трапеза е важен за самите гладни. Колкото по-малко са те толкова ще са по-големи парчетата, които ще си разпределят. Дванадесет лева на глас е сумата, която ще получат оцелелите в битката с ЦИК и прескочили четири процентовата бариера за парламентарно представителство. И ще продължат да ни заблуждава, че това е съвсем нормален процес, защото партиите имали нужда от средства, за да си вършат дейността. Напълно съм съгласен с тяхната нужда, но и настоявам за правото си аз да решавам на кого да давам своята подкрепа преди всичко финансова.

Оказва се, че нашите политикани са по-политици от доста свои колеги в Европа. Или просто ползваме опита на по-опитните само там, където ни е изгодно. Заблудата „партийна субсидия” има по-малки до никакви измерения в развитите общества в Европа. В Италия тя е четири евро на глас, в Германия е осемдесет евроцента, а във Великобритания... нула. Разликата идва от там, че у нас да си политик е професия, а развитите европейски общества, все още имат усещане за мисия в тази област, което държи съвестта им будна, макар че и те се увличат все повече в налагането на държавата като суверен. Тълпите от политици са нейна функция. Простата сметка показва, че дори и да не успее партийката хикс да се добере до преразпределянето на икономическата баница в последствие и да си остане само с партийната субсидия, това осигурява не лош поминък в следващите четири години.

Затова предизборните кошници са препълнени с обещания. Кандидат депутати бъркат в тях и щедро пръскат семена на надежда в полето на народната безнадеждност Както във всеки изборен цикъл повечето от тях няма дори да покълнат и затова далеч не е виновна само почвата. Семената са ялови. Десни кандидати ни убеждават как ще ремонтират обществото с леви мерки, а левите кандидати са се засилили към откровено левичарство, опитвайки се да яхнат уморения ни народ, който все повече не си вярва, че може да се справи без помощта на държавата.

И всичко е заради едната субсидия, но нека да сме наясно, че тя е само началото преди голямото преяждане с държавна баница. Наглостта няма край и може да бъде описвана до безкрайност. Не това е смисълът на думите. Въпросът е можеше ли „Гражданска инициатива Справедливост” да бъде част от тази картина. Въпросът е реторичен и ние сме го предъвквали многократно. Въпросът има технически и морални нюанси. И ако техническите условия можеше да бъдат изпълнени някак си, то моралния борд на нашето несъгласие да бъдем част от настоящата политическа реалност няма как да бъде прескочен. Защото ние не желаем да харчим държавната субсидия. Не ни обвинявайте в популизъм с настървение и насмешка. Това сме го преживяли.

Ние искаме да достигнем до хората, които ни разбират и да поговорим очи в очи. Много е трудно, но е правилно. Да обясним своите виждания и да им кажем, че имаме нужда от тяхната подкрепа, за да ги реализираме, включително и финансова. И тогава ако те решат да ни подкрепят. Защото така е правилно. Защото това означава, че са ни разбрали и ни вярват. Защото не е правилно псевдо политици да ни облъчват по медиите ударно с неясни и некачествени платформи и после да издърпат държавната субсидия от ръцете ни без дори да ни питат дали сме разбрали какво ни говорят и дали сме съгласни. Защото да избираш по-малкото зло в избори не е свобода, а тотален контрол на политическа класа, която е превърнала политиката в най-доходния бизнес.

Искаме да разбираме какво говорят политиците, искаме да можем да им вярваме, искаме да ги виждаме как ходят на работа с метрото, с което толкова много се хвалят, искаме да не им лъщят костюмите, когато ни заливат с потоци от думи от телевизора, защото вече и гладния не вярва на преялите. Искаме да се срещаме с тях повече от веднъж на четири години, да ги гледаме в очите и да виждаме в тях грижа и болка за нашите болки. Искаме да слязат от пиедестала на собственото си високомерие и да не ни спускат в партийните листи хора, които приличат на престъпници и нямат нищо общо с класата, която очакваме да видим в техните думи и дела. Защото и това им липсва. Класа.

Тя е тази, която кара политиците повече да слушат и по-малко да говорят. И да умеят да са благодарни за критиката, а не да се държат като ощипани госпожици всеки път, когато избирателят им размаха пръст. Защото по делата съдят хората. Искаме ценности, компетентност, дълбочина в разбиранията и сила в отстояването им. Искаме качество в управлението и дългосрочност Искаме политиците да могат да ни убеждават, че устойчивите реформи са дълги и болезнени, но правилни. Защото обществото и държавата ни са толкова болни, че имаме нужда не от аспирина, който ни предлагат, а от качествена хирургична намеса. И някой трябва да го каже на хората на разбираем език. И всеки, който твърди, че има лесна рецепта за оздравяване лъже.

Това е, което искаме. И смятаме да го направим. Стъпка по стъпка както се налага. Защото всичко останало е заблуда на хората и домогване до баницата наречена държавна субсидия.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Петък, 26 Април 2013 11:52
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало ДЕЙНОСТ За баницата и лудите