Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

ИЗПИТВАМЕ ЛИ ПРАВДАТА? PDF Print
Written by СПРАВЕДЛИВОСТ   
Четвъртък, 19 Април 2012 17:05

Даниел Донев, Гражданска инициатива Справедливост

Даниел Донев, Гражданска инициатива Справедливост

Правдата е функция на истината. Истината е една. Винаги е била и винаги ще бъде една. Не би трябвало да има две или повече истини в зависимост от обстоятелствата и субектите замесени в тях. Всички имаме нужда от една истина, която не се променя, за да имаме възможност да преценяваме кое е добро и кое зло. Тази преценка ни е нужна в ежедневните избори, които правим. Постъпките, които следват от тези избори се наричат правда или неправда. От тях зависи животът ни. Напоследък забелязвам повече от една правда, което е тревожно. Абе, направо си е страшно! Има сериозно разминаване между моето разбиране за правда и това, което държавата се опитва да ми вмени за такава.

Според моята правда с качествата, които Бог ми е дал, би трябвало да мога да построя дом за семейството си. Опитвам се да го правя, но ми е все по-трудно и накрая май ще се окаже невъзможно. Защо ли? Сблъсках се с държавната правда. Според нея кредиторът ми може да ми увеличава лихвата по кредита еднолично, без да иска съгласието ми. Депутатите, които аз съм избрал узакониха тази правда миналата година. За да съм максимално коректен е редно да кажа, че нашия дълг към банката е отпреди приемането на закона и това ни дава правото да си потърсим правата по съдебен път. Ето това се казва правда. Не съвсем. Държавната правда казва, че трябва да платя една солидна сума, за да получа достъп до правосъдие, което пък от друга страна уж ми гарантира чрез конституцията. Няма как – банката, която щедро черпи от държавната правда ми е прибрала всичките пари, та даже и не ми стигат с много. Прави го всеки месец и не ми остават за дело. Прави го чрез двукратно нарушаване на предварителната ни уговорка, повишавайки ни лихвите и довеждайки ни до невъзможност да плащаме.

Според моята правда детето ми не може да носи отговорност за моите грешки. Всеки отговаря за своите. Друго казва другата правда. Според нея ако не успея да се издължа в този живот, синът ни ще продължи да връща в неговия. И тъй, не знам до кое коляно. Много бих се радвал ако държавната правда беше също толкова безкомпромисна, когато става въпрос за парите от пенсионните осигуровки на родителите ми. Те си отидоха рано от този свят, но със завиден трудов стаж зад гърба си. Ако държавата следва моята правда и ми върне тези средства, които ми се полагат като наследство, тогава нямаше да ми е толкова невъзможно да построя дом за моето семейство. И тъй, ето ви един явен пример за изкривена правда. Синът ми наследява дълга ми, но не и парите ми за пенсия, които държавата харчи ежемесечно, вместо аз да си ги събирам.

Моята правда гласи, че съм добър работник. Оценен съм достойно от работодателите ми и това ме кара да смятам, че се справям добре. Би трябвало да нямам проблем с изхранването на семейството ми и с плащането на сметките. Съпругата ми и тя се раздава. Не пестим сили на работните си места и имаме право на нашата правда. Според държавната правда явно не е така, защото не ни се получават нещата. Имаме дългове. Не се оплакваме, никога не сме го правили. Само претегляме истините. Държавната правда е тази, която надува цените на крайния потребител с огромен ДДС. Тя е тази, която изсмуква от джобовете ни повече от 40% от цена на горивата под формата на акцизи и данъци. Тя е тази, която постоянно иска нови увеличения на горива, данъци и такси и така съсипва дребния бизнес-кръвта, която движи живота във вените на организма Държава.

Моята правда пита „Докога неправда”? Държавата ми отговаря чрез своите служители „Ама, моля ви се, ние заслужаваме сами да оценяваме труда си и го правим като си раздаваме достойни бонуси. Това е наградата ни затова, че не взимаме пари под масата!”. Моята правда мислеше, че истината е презумпция и дълг на всеки, а не качество заслужаващо няколко тринадесети заплати. Мисля го все още.

Моята правда ме пита: „Добре де, крива ли ми е правдата. Аз престъпник ли съм?”. Защото ми е все по-трудно да следвам държавната правда и се налага да балансирам между двете, а това е на ръба на закона. Незаконно е човек да не си плаща сметките и данъците. А законно ли е семейството ми да изпитва притеснения за ежедневието си? Има ли правда в това? Явно има и тя е държавна. Само че ако продължава така, държавата ще ме накара да я напусна. Ще остана в страната, но ще напусна държавата. Това бягство се нарича „сива икономика” и далеч няма да съм първия, нито последния. Не е законно, но държавата с нейната измислена правда ме кара да следвам моята си, която поне ни гарантира прехрана. Ние ще се оправим, но какво ще правят всички онези хорица, които няма да се справят – пенсионери, социално слаби, болни... Какво ли? Ще гласуват за друга държава, а това е нейния най-голям страх.

За да не изглежда, че съм голословен ще предложа решение. То е колкото просто, толкова и сложно. Сложно е, защото осъзнаването на този факт изисква реформа на съзнанието и народопсихологията. За да останем всички по местата си и да я има държавата, предлагам незабавно полагане на основите на процеса по изправяне на държавната правда. Както казах, истината е една. Била е една и винаги една ще бъде. Правдата е нейна функция.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Четвъртък, 19 Април 2012 17:12
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало ДЕЙНОСТ ИЗПИТВАМЕ ЛИ ПРАВДАТА?