Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА СКАНДАЛА „МАРКОВСКА“? PDF Print
Written by СПРАВЕДЛИВОСТ   
Вторник, 20 Ноември 2012 18:45

Иван Груйкин, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТИван Груйкин, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Безспорно избирането на Венета Марковска за конституционен съдия е тема номер едно четвърта поредна седмица. Този случай, малко неочаквано, успя да взриви българското обществено пространство – иначе привикнало да приема всякакви безобразия на хората във властта.

Какво прави този случай по-различен? Със сигурност това не е степента на неговата скандалност. По-скоро необичайно категоричната позиция на Европейската комисия внесе неочакваната доза надежда, че този път явно номерът няма да мине. И така свикналото да бъде игнорирано българско обществено мнение получи възможност за победа и реванш за десетките други случаи, в които нещата се решаваха единствено на прогизналия от зависимости и предизвестена безнадеждност български политически и обществен терен.

Кой е виновен за този скандал? Формално внесена от „независими“ народни представители, кандидатурата на г-жа Марковска спечели благодарение гласовете на ГЕРБ. Начинът, по който се гласува в тази парламентарна група, не оставя и капка съмнение за наличието на предварително и ясно одобрение на номинацията от ръководството на партията и лично от нейния председател и настоящ премиер. Така че отговорността за избирането на Венета Марковска за конституционен съдия категорично е на управляващата партия ГЕРБ и на едноличния й управител Бойко Борисов.

Нека да погледнем на случая обаче малко по-широко и да излезем извън конкретната юридическа процедура. Преди нея президентът посочи своята номинация за конституционен съдия – на тогавашния главен прокурор Борис Велчев. Самата парламентарна група на ГЕРБ излъчи кандидатурата на заместник-председателя на Народното събрание Атанас Атанасов. Връщайки се във времето към други ключови назначения по време на управлението на ГЕРБ, свързани с правосъдието, няма как да подминем избирането от Висшия съдебен съвет (ВСС) на Георги Колев за председател на Върховния административен съд (ВАС), както и изборът на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд (СГС). След припомнянето на всички тези имена нека си представим как вероятно изглеждат нещата в очите на самата г-жа Марковска. И наистина – как може един юрист със спорно образование и лимитирани възможности да бъде безпроблемно избран за административен ръководител на ВАС, а тя - която поне е завършила право в нормален университет по време, когато наистина се учеше сериозно – да не може да стане конституционен съдия? Защо вчерашна ...... стажантка, която реално няма и една десета от нейната съдийска практика, да може да стане председател на най-големия български съд само заради семейното си приятелството с вътрешния министър? Или защо Борис Велчев – вместо да бъде разследван (интересно от кого, но това е друга тема) за осуетяване на наказателно преследване в десетки изключително важни случаи (не е само „Мишо Бирата“) - да бъде награден с място в Конституционния съд, а тя да не може? И Георги Колев, и Владимира Янева, и Борис Велчев са се постарали много да заслужат доверието на управляващите – а нима тя не е? Дори Марковска има сериозно предимство пред тях – тя поне няма персонална отговорност за избирателното правосъдие и трагичното състояние на иституциите (с известно изключение на оценката за СГС, но Янева все пак отскоро го оглавява), които споменатите лица ръководят и за които българските граждани плащат. Че имало спорни решения в нейната работа, съмнения за корупция и търговия с влияние – а нима съобразяването на магистрати с волята на Бойко и компания с цел израстване в кариерата е по-малък компромис със закона, отколкото получаване на пари (а и кой ще го докаже)? И не е ли публична тайна, че системата в България мотивира магистратите да действат по два начина – като се съобразяват и правят услуги на властта, която им гарантира спокойствие и издигане, а в останалите случаи имат свободата да работят и за себе си – което мнозина и правят. Това нито е измислено от г-жа Марковска, нито се прави единствено от нея – защо тогава тя да бъде изкупителната жертва за тази отдавна известна кръвосмесителна връзка между политическата и съдебната власт?

Можем да се върнем и по-назад. Когато през 2001 г. за президент бе избран Георги Първанов, като цяло бяхме склонни да подценяваме значението на този факт. „Безличен апаратчик, длъжността му е предимно церемониална, ще го изтърпим пет години, надали ще успее да направи много поразии ...“ – си мислеха мнозина от нас. След пет години вече беше ясно, че Първанов е спечелил първия си мандат и благодарение на (лъжите за) своето агентурно минало, но средата вече беше променена – и той спечели втори мандат. Заедно допуснахме за десет години символ на националното ни единство да бъде лъжата, а властта на бившата Държавна сигурност – откровена и неограничена. Деморализиращото значение на този факт беше очевидно, и то подготви почвата за следващото падение – появата във властта на новия герой, който само няколко години преди това би изглеждал напълно нелепо. Още при встъпването на Бойко Борисов като министър-председател през 2009 г. от „Справедливост“ заявихме, че това е краят на политическата нормалност, доколкото я е имало преди това в България. Сега, в края на неговия мандат, може вече уверено да кажем, че политическата доминация на Борисов и ГЕРБ е край и на нормалността в държавата ни въобще – и кариерите на хора като Колев, Янева, Велчев, Марковска са само тъжни междинни доказателства за това.

Като споменахме Първанов и Държавна сигурност – напълно обяснимо е защо съучастие и най-яростна подкрепа на Марковска оказват именно бивши „бойци на тихия фронт“ (Еленски, Марков, Гочев). Точно така – не става въпрос за никакви идеологически сантименти – просто този тип хора винаги са имали изявен афинитет към властта и парите, а г-жа Марковска явно олицетворява и двете. И тази доминираща българския преход нелегитимна, но явна власт на бившите служби обяснява и липсата на адекватна реакция от страна на иначе юначния премиер при последния скандал. В случая „Марковска“ Борисов подозрително се сниши (по Живков) и единствено моли, предлага и увещава - като очевидно се пази да бъде решителен и категоричен. Ние само можем да се досещаме, но със сигурност „службите знаят защо“.

В никакъв случай не защитавам Венета Марковска. Но ще бъде несправедливо и нечестно да обвиняваме единствено нея за създаването на една уродлива обществена среда, която всички заедно сме сътворили. Кой повече, кой по-малко; кой с действие, кой – с инертно бездействие или пък със съзнателен отказ от действие. Би било и ново съучастие в поредната лъжа, която има за цел избягването на отговорност от тези, които в случая са виновни най-много - премиерът Борисов и управляващата партия ГЕРБ. Настоящият президент като Матросов защити патрона си, унизително поставяйки президентската институция в услуга на Борисов и с цената на най-тежкото провинение за един държавен глава - нарушението на Конституцията. Кога е принципен президентът – когато нахъсано се врътва от изпълнение на служебните си задължения и отказва да допусне „превръщането на Конституционния съд в заложник на лични интереси“, или когато награждава Борис Велчев за вярна служба на Партията и Правителството? Може да се каже, че на церемонията по заклеването на новите конституционни съдии г-н Плевнелиев и членовете (вкл. бивши) на Конституционния съд се държаха като организирана (властова) група, сговорила се предварително да суспендира акт на върховния орган в държавата – Народното събрание. Вижда се, че влиянието на подземния свят е особено заразително – след като правителството ни демонстрира неговия стил на поведение вече четвърта година, ефикасното и лишено от скрупули поведение на хората от силовите групировки печели привърженици и в Президенството и в Конституционния съд. По-нагоре май няма и накъде ........ Всъщност не съм прав – я вижте какво става в Светия Синод и кой е новият наместник-председател!

Оказва се, че винаги може да стане и по-лошо. И обикновено става. Банално е, но вината за това е най-вече наша – като се примиряваме с поредното безобразие и кротко очакваме следващото. Последният скандал обаче показа и как едно безобразие на властта може да бъде спряно. Защото вече е сигурно, че г-жа Марковска няма да стане конституционен съдия – независимо от предстоящите юридически усложнения, въпреки наглостта на управляващите и сервилното поведение на повечето големи медии, напук на първоначалните очаквания за предопределеност на избора. И този ценен граждански опит има смисъл единствено ако това е само едно добро начало. Защото всички други споменати по-горе остават ....

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Вторник, 20 Ноември 2012 18:56
 

Comments 

 
-4 #2 otgivan 2012-11-21 08:45
дрън-дрън
 
 
-3 #1 otgi 2012-11-21 08:42
Приказки - дрън дрън. За нещо, което има смисъл да се каже с 5 изречения
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало