Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

ПО ДЕЛАТА ЩЕ ГИ ПОЗНАЕМ PDF Print
Written by СПРАВЕДЛИВОСТ   
Понеделник, 03 Декември 2012 19:14

Адв. Иван Груйкин, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТАдв. Иван Груйкин, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

От няколко дни името на несполучилата кандидатка за конституционен съдия Венета Марковска тъне в забрава. Причината – има нова кандидатка за слава – този път неизвестната (за разлика от популярната си предшественичка) прокурорка Галя Гугушева.

Нейната неизвестност за мнозина може би е някакъв знак, че името й не е компрометирано. При тези непрекъснати скандали - било с кандидатите за главен прокурор, било с тези за Конституционния съд - съвсем свалихме летвата на очакванията си. Поне да не е мошеник, си казват повечето от нас. И някак си забравяме, че за съдия в Конституционния съд е нормално да бъде издигнат безспорно доказал се професионалист, със сериозна практика и достижения (в съдебната система или в научната сфера) в областта на конституционното право. И как така една неизвестна прокурорка стана единствената кандидатура за този все още незает пост – можем само да гадаем. Веднага след обявяване на номинацията й се появи информация за бързото й имотно замогване през последните години, заеми към фирми на стойност близо половин милион, и крупни дарения от и на членове на семейството й.

През същата седмица, в която беше издигната кандидатурата на г-жа Гугушева, приключи едно от поредните дела срещу голяма компания от имотния сектор, с което аз и моето адвокатско дружество сме ангажирани. Една от компаниите, чието име отново се появи в публичното пространство веднага след номинацията на прокурор Гугушева. Ние защитаваме пострадали от същата компания клиенти, искащи да си вземат обратно парите от неизрядните продавачи. Каква е връзката между тази компания и прокурор Гугушева? На пръв поглед – само името на адвоката на тази фирма и нейното са еднакви. От публикациите разбрах, че въпросният адвокат е син на госпожа прокурорката. Не познавам лично нито нея, нито сина й. Нищо лошо, разбира се, нормално е в една фамилия да има няколко практикуващи юристи, макар и на различни (предполага се, в случая) поприща. Компанията (формално дружествата, срещу които са делата, са няколко, с почти идентични имена, а техните собственици и управляващи са едни и същи лица) условно ще наричам „Пак Антъни“ ООД.

Делото ни срещу тази фирма приключи, очакваме окончателното решение на Върховния касационен съд. По време на процеса се запознахме с всички останали подобни дела на фирмата. Натъкнахме се на изключително интересни факти. Оказа се, че идентичните с нашия казус дела от пострадали клиенти срещу същата фирма са над сто и двадесет. Съгласно чл.9 от Закона за съдебната власт разпределението на делата в българските съдилища се извършва на принципа на случайния подбор. Спазването на това изискване е гаранция срещу възможното манипулиране на съдебните състави по начин, който да гарантира, в нарушение на закона, изгоден резултат за една от страните. По въпросните дела на тази фирма, на първата съдебна инстанция (Софийски градски съд) двама съдии (от общо четиридесет в гражданското и търговското отделения) са гледали по единадесет дела, двама са гледали по десет дела и т.н., а двадесет съдии (половината от всички) не са гледали нито едно дело.

На следващата инстанция (Софийски апелативен съд) само три от съставите (втори, четвърти и осми) решават две трети от всички дела – при забележителните сто процента отсъждания в полза на фирмата (при общо десет граждански и търговски състава).

Съгласно закона последната съдебна инстанция – Върховният касационен съд (ВКС) - първо решава дали изобщо да има трета инстанция, или автоматично да остави в сила решението на втората инстанция, без да разглежда делото по същество. Тук статистиката е още по-впечатляваща – всички искания на фирмата за гледане на делото на последна (трета) инстанция са уважени, а всички подобни искания на пострадалите купувачи са отхвърлени. И това при положение, че основанията и на двете страни са почти идентични. Т.е. – в случаите, в които „Пак Антъни“ ООД е загубило делата, му се дава възможност за последно обжалване и решаване на делото от ВКС, а в случаите, в които клиентите са загубили – делото се оказва окончателно приключило. И тук само три от общо седем състава от Търговската колегия на ВКС са се произнесли в осемдесет процента от случаите.

Ето защо ние депозирахме сигнал до Инспектората при Висшия съдебен съвет и до Ръководителя на Апелативната специализирана прокуратура, в който включихме въпросните дела (преди седем месеца дадохме друг сигнал по повод дела на Върховния административен съд – без резултат). Искаме проверката да изследва как е спазено законовото изискване на разпределението на всички тези дела на принципа на случайния подбор. Убедени сме, че бъдещата проверка може да хвърли светлина и върху уникалния факт, че представляваната от сина на прокурор Гугушева фирма на последната инстанция печели сто процента от делата срещу искащите парите си клиенти. Считаме, че подобна проверка е и наложителна след публичната информация за крупни дарения в полза на настоящия кандидат за конституционен съдия (явно даренията на значителна стойност, както и в случая с г-жа Марковска, са особено популярни в някои юридически среди).

Аз мога да допусна (теоретично), че съдиите по тези дела нямат никаква връзка с винаги печелещата страна и че дори не се познават с нейния адвокат. Също мога да допусна, че адвокатът на тази страна просто съвестно си гледа работата, изключително добре подготвен е, или пък конкретната ситуация във всеки от тези над сто и двадесет казуса е обективно в негова полза. Допускам също, че коментираните в медиите дарения от същия този адвокат в полза на майка му – настоящ кандидат за конституционен съдия – нямат никаква връзка със служебното положение на последната и с нейните професионални (или негови – лични) отношения с тези съдии. Това го допускам (теоретично) – но и мен също ме налегнаха едни съмнения ........

Няма как да не си направим някои прости сметки. Само тези дела на въпросната фирма, свързани само с един от нейните строителни комплекси, са повече от сто и двадесет. Материалният интерес по всяко от делата е средно осемдесет хиляди лева – за всичките дела той е близо десет милиона. Ако някой гарантира на клиента, че ще спечели в съда всичките му дела и това наистина се случи – нормално е да получи солиден процент. Горна граница няма, но дори десет процента в случая са един милион лева. Пари, с които може да се купи каквото трябва. Да, възможно е тук всичко да е чисто. Но какви са гаранциите? Едната възможна гаранция – това наистина е случайното разпределение на делата – при което е нормално делата да са равномерно разпределени между съдиите и съдебните състави в съответните съдилища. Другата гаранция – прокуратурата трябва да разкрива и разследва случаите на съдебна корупция, да повдига и поддържа обвинения по тях, и това да има превантивен и възпиращ ефект. И тъй като в нашия случай очевидно би ставало въпрос за организирана престъпна дейност, това трябва да е работа на Апелативната специализирана прокуратура. Тя и затова скоро бе създадена – една от гордостите на управлението на ГЕРБ. Обаче това е структурата, на която именно прокурор Галя Гугушева е заместник-ръководител. Всъщност – тя, ако е налице някаква съмнителна дейност по тези дела – би трябвало да разследва и сина си (т.е. – себе си), или най-малкото неговия клиент. Това по принцип е възможно, но е малко вероятно.

За момент да забравим конкретния случай, да забравим и за липсващите гаранции. Приемаме, че в него всичко е наред - просто рядко стечение на обстоятелства. И да си представим друг случай – при който голяма адвокатска фирма няма никакви скрупули и започва да „пазарува“ съдиите, които решават нейните дела. Да, разбира се, тя не може да „купи“ всички съдии от даден съд – защото много от тях със сигурност няма да се продадат, а може би и защото някои ще се окажат твърде скъпи? Но хипотетичната адвокатска фирма има ресурса да купи точно определени съдии, а някой друг ще се ангажира точно тези съдии да гледат точно техните дела. Няма значение кой е този друг, но първият, за който аз се сещам, че може да бъде – това е председателят на съответния съд. Всъщност – за друг не се и сещам. Това обяснява защо в последните години е толкова важно за всяка власт да сложи свои хора за председатели на най-важните съдилища. Защото разпределението на делата зависи основно от тях. И така – неслучайни юристи защитават в съда неслучайни клиенти с изключително големи интереси. Председателят на съда създава необходимата организация точното дело да се гледа от точния съдия или състав. Сигурно спечелените дела (особено при големи „обороти“) гарантират огромни възнаграждения, които стигат за всички по веригата. Ако една фирма само за един свой строителен обект има дела с интерес десет милиона (и това не са всички дела на тази фирма), представете си пари от какъв порядък се „въртят“ от съдебната ни система! През последните три години управляващите в България методично овладяха сферите, в които има най-много пари – и „правосъдието“ не прави изключение. Бившата СИК би завидяла на днешното българско правителство, но пък може да се гордее с ноу-хау и кадри. В никакъв случай нищо лично няма в това семеен приятел на важен министър да оглави ключов български съд - просто бизнес! Потърпевши са гражданите, предприемачите, инвестиционния климат, правната сигурност и стабилност, имиджа на страната – на практика всички извън описаната схема. Схема, която не е известна само на главния прокурор и на ръководителя на Апелативната специализирана прокуратура. Вярвате ли?

Има ли система, която да противодейства на всичко това? Система, която да не допуска отделни съдии и прокурори, цели съдебни състави да взимат пари и да извращават правосъдието? Нека видим още един важен детайл от уж случайното разпределение на делата. Никъде в закона няма аргумент за възможността да има постоянни съдебни състави, каквато е обичайната практика в българските съдилища. Законът говори за съдебни колегии и отделения, но няма никаква пречка (а според мен не може да бъде и друг смисълът на чл. 9 от ЗСВ) за всяко дело, в рамките на съответното отделение, да се образуват различни състави. Може би това ще усложни графика на съдиите и провеждането на съдебните заседания. Но целта на закона не е комфортът на съдиите, а качественото и прозрачно правосъдие. Убеден съм, че във функционирането на тези постоянни съдебни състави се крие огромен корупционен потенциал. Постоянен тричленен съдебен състав, на ниво окръжен или апелативен съд (които най-често са последните съдебни инстанции), има времето и комфорта да си създаде собствена практика, собствен „морален“ кодекс, собствена клиентела и доверени посредници, собствени тарифи. Да, наистина, при случайно определяне и на тримата съдии този комфорт на платеното правосъдие ще бъде застрашен. Просто и лесно е, но в действителност не се прави – ясно защо. Прави се обаче нещо друго – самите отделения в съдилищата допълнително се разделят, с мотива за необходима специализация на съставите, и като резултат за определен вид дела жребият се прави между значително по-тесен кръг съдии. Председателят на съда има възможността да направи така, че в най-важните „подотделения“ да бъдат най-подходящите съдии. Освен това на принципа на случайния подбор се избира обикновено само докладчика по делото, а останалите членове на постоянния съдебен състав просто се присъединяват към него „по право“. В края на краищата принципът на случайното разпределение на делата се редуцира до една напълно формална и предопределена като краен резултат процедура.

Ако говорим обаче за трайно разрешаване на описания уродлив модел на правосъдие в България – категорично трябва да бъде прекъсната кръвосмесителната връзка между политическата власт и съдебната система. Прекият избор на съдии и прокурори ще разкъса тази връзка и ще доведе до реално разделение на властите, както и до изграждане на изцяло отсъстващия днес народен суверенитет върху съдебната власт. Няма кой да се погрижи за собствения ми интерес (от правосъдие) по-добре от мен самия. Политиците и днешните магистрати няма да са съгласни с това – но правосъдието не се прави за тях, а за гражданите. И още нещо – при сегашната система немалкото почтени и съвестни съдии са истински заложници на останалите – които всъщност са системата. Спомняме си култовия български филм „Да обичаш на инат“ с незабравимия Велко Кънев. И днес в съда и прпокуратурата, както на времето в социалистическия плод-зеленчук, системата изхвърля тези, които не са част от нея. А ние всички сме заложници на тази система.

Независимо от стоящите за решаване тежки проблеми пред родното правосъдие, можем поне да започнем с нещо много просто. Когато някой иска да става конституционен съдия, да прави магистратска кариера или такава на друга отговорна държавна или обществена длъжност – да знае, че това е несъвместимо с бизнес, бързо забогатяване, имоти, сделки, съмнителни заеми. Ако иска да прави всичко това, сърбят го ръцете или просто усеща в себе си изключителни способности да се развихри в света на материалното – да забрави държавната служба. Така някак си е по-почтено, няма съмнения, а и такива са правилата – поне в държавите, които се наричат правови. И да изкараме “на светло“ работата на съдиите и прокурорите. Защото техните дела могат да ни кажат много повече от официалните отчети и политическите оценки.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Вторник, 04 Декември 2012 22:12
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало