Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Стойчо Кацаров: ПОЛИТИКА НА ПРОМЯНАТА PDF Print
Written by СПРАВЕДЛИВОСТ   
Неделя, 20 Ноември 2011 17:41

Д-р Стойчо Кацаров, съпредседател на Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТД-р Стойчо Кацаров, съпредседател на Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ:

Какво представлява днешната българска политика?

България е пред национална катастрофа.

Раждаемостта е ниска, а смъртността устойчиво нараства. Най-предприемчивите, в това число много от най-образованите, младите напускат страната с еднопосочен билет. Населението се топи с по 50 000 души годишно. Един град като Казанлък, Монтана или Кюстендил ежегодно изчезва от картата на България. Населението застарява.

Ние сме най-бедната страна в ЕС и една от най-бедните въобще в Европа. Животът ни е най-кратък в сравнение с другите европейци, децата ни умират най-много.

От 7.5 милиона души едва 1.8 милиона са заетите в реалната икономика и вероятно още 400-500 хиляди в сивия сектор. 2.5 милиона от нас са пенсионери, а над 300 хиляди са инвалидите.

И тази ситуация продължава да се влошава. След кратко оживление потреблението и промишленото производство намаляват. Икономическият ръст през последното тримесечие е 0. През 2011 година вероятно ще изпаднем в рецесия. Очаква се нов ръст на безработицата.

ЕС, тази велика идея на съвременния хуманизъм, неусетно се превърна в поредния проект на социалното инженерство и е само на една крачка от финансов крах. Безспорно е, че дълговата криза в еврозоната влияе негативно на външната търговия на България, но трябва да сме най-големите наивници, ако приемем безрезервно, че това е единствената причина за нашите неблагополучия. Как тогава ще си обясним, че една Полша постига до 6% икономически растеж, а една Турция, която дори не е член на ЕС има дори 8% ръст?

Основната причина за българските неблагополучия е в самите нас.

На първо място тя е в нашата неспособност като народ да организираме държавата си и да излъчим най-способните измежду нас, които да водят страната напред и да намират решения на предизвикателствата.

Сегашните български партии са безсилни да формулират и реализират добро управление. Дясното и лявото постепенно загубиха политически смисъл, очертания и форма. Всеки е готов да се коалира с всекиго, независимо от заявените политически цели, принципи и идеали.

Сгрешеният политически модел на практика премахва политическия плурализъм и неизбежно превръща съществуващите политически партии в уродливи корпорации на властта. Кой ще управлява страната решават не избирателите, а договореностите между партийните елити. Изборите имат значение само, като мерило за дяловото участие във властта.

Причината за всичко това не е само в хората, които заемат длъжностите. Смяната им през годините не води до промяна в политиката. Причината е в политическия модел, по който овластяваме хора и търсим отговорност за изпълнението на техните обещания. Този модел не функционира правилно и затова промяна не може да има.

Всички български партии са функция на техните лидери. „Избраните“ депутати са отговорни много повече пред лидера си, отколкото пред избирателите си, защото дължат избора си именно на него, който реди листите. Пропорционалната система е силна обективна предпоставка за това, повечето партии у нас да са изградени като лидерски партии. Затова и смяната на лидера е най-болезненият въпрос, пред който може да се изправи една такава партия, защото неизбежното следствие е цялостното пренареждане на позициите вътре в партийната структура при всяка смяна на лидера.

Възможностите на гражданите да влияят върху политиката стават все по-малки. Въведоха се повишени изисквания към нови партии, отпускат се огромни държавни субсидии и сгради за привилегированите партии, блокирани са възможността за референдум.

Зад всяка партийна конфигурация вече могат да се видят интересите на засилващи влиянието си монополи и картели.

Монополите в икономиката неизбежно водят до монопол в политиката.

И това не е всичко. За да укрепи властта си, политическата върхушка се стреми непрекъснато да увеличава зависимостта на гражданите от нея.

Частната собственост сама по себе си прави индивидите независими от властта. Все пак тази независимост може силно да бъде ограничена, чрез множество регулации, ограничаващи възможността за разпореждане с нея, или от недостатъчна защита на имуществото от посегателство от други лица, в това число и от държавата.

Високите осигуровки, маскирани като осигурителни прагове, стотиците ненужни, но значителни по размер държавни такси, огромният брой лицензионни режими водят до минимизиране на изгодата от оперирането със собствеността до степен, че рискът става по-голям от възможните ползи от търговията.

Така „цената“ на независимостта става твърде висока за голяма част от гражданите, които закономерно избират по-лесния път - пътят на конформизма и „бюджетното благополучие“. Единствена възможност за развитие на успешен бизнес в една такава мегадържава със свръхрегулация е сътрудничеството с политическата върхушка и за това успелите предприемачи в България са тези, които са се кооптирали с властта. Те плащат за преизбирането на политиците, които се отблагодаряват с държавни поръчки и “подходящи” нормативни документи.

Пенсионерите са зависими от политиците, защото от тях зависи размерът на пенсиите. България няма независим пенсионен фонд, така че всеки пенсионер да получава такава пенсия, за каквато се е осигурявал. Размерът на пенсиите се определя от Правителството и е пряко свързан с държавните приходи и благоразположението на властта.
Бюджетните служители са зависими, защото от Правителството зависи и заплатата им, и работата им.
Социално слабите граждани са зависими за своите помощи от Правителството. Тези групи съставляват почти половината от населението.

Политическата върхушка е заинтересована от съществуването на „сива“ икономика и престъпност, защото разпределя „мръсните пари“. За това Правителството само имитира борба с престъпността.

Поставянето на съда и прокуратурата под контрола на Правителството не води до силна и ефикасна съдебна власт, а до създаване на инструмент за репресии.

Медиите в България са се превърнали в рекламни агенции на политическата върхушка. Министри, кметове и депутати плащат с обществени средства на вестници и телевизии, за да скриват неуспехите им. Правителството административно осигурява „пазарен дял“ - за това частните ефирни телевизии са само три. За своето съществуване вестници, телевизии и радиа са зависими от благоволението на властта. В резултат медиите изкривяват истината и манипулират гражданите, предоставяйки им невярна информация. Днес в България единствената независима медия е Интернет.

Така се изгражда система от зависимости на цялото население.

Зависимостта е власт!

Колкото по-силна е зависимостта, толкова по-силна е властта и толкова по-слабо гражданското общество. След определен праг властта вече всява страх. Ние струва ми се преминахме този праг.

По време на избори тези зависимости се превръщат в организирано гласуване - етническо, административно, по фирми, гласуване срещу хонорар, синдикално, съсловно и др. Партиите масово купуват гласове. Така политическата върхушка осигурява своето преизбиране с парите на тези, над които властва.

Привидно демократичните процедури съществуват. Реално народът е трайно разделен на две – олигархия и всички останали. Пред гражданина има две възможности: или ставаш част от партийната клиентела, или си аутсайдер.
Институционалният дефицит не може лесно да бъде преодолян, защото единственият ефективен механизъм за подбор на овластените и търсене на отговорност от тях – свободните избори, не функционира.

Затова днес въпросът, пред който сме изправени, не е просто смяната на една управляваща партия или коалиция с друга. Никакви предложения за промени в секторните политики не могат да решат проблемите на институционалния разпад и блокираните механизми на представителната демокрация.

България не е парламентарна република, а по-скоро министър - председателска, защото Народното събрание приема само тези закони, които иска премиера, а чрез политическите назначения, той влияе пряко на решенията на съда и прокуратурата. За това никога до сега съдът не е произнасял осъдителна присъда срещу действащ министър.
Такава концентрация на власт в ръцете на един човек представлява непрекъсната заплаха от установяване на диктатура. За това, макар и две десетилетия след началото на Прехода, демокрацията в страната не е необратима.
Резултатите от последните избори са най-яркото доказателство за това. Обществено-икономическите отношения се намират в спиралата на нарастваща зависимост на населението от властта, което прави бъдещия авторитарен режим неизбежен.

Как да се измени политическата система?

Разделение на властите.

Единствената ефективно противодействие на заплахата от установяване на авторитарен режим е разделението на изпълнителната законодателната и съдебната власт.
Как се постига такова разделение?

Не е достатъчно да се опишат различните им функции. За да има истинско разделение, отделните власти трябва да се избират отделно.

Това означава пряк избор на Министър-председателя, отделно от избора на Народните представители. Разделянето не означава премахване на механизмите за взаимен контрол. Разделянето на двете власти ще доведе до това, народните представители да се занимават само със законодателство, а Министерския съвет, само с изпълнението на законите.
Такова държавно устройство изисква двукамарен парламент и не се нуждае от сегашните институции на Президент и Конституционен съд. При него всички актове на властта подлежат на истински съдебен контрол пред независимия съд.
Разделението на властите също означава отделно да се избират ръководителите на съдилищата и прокуратурите, дори пряко от народа.

Така всяка една от трите власти ще бъде разделена от другите и посоката на отговорността й ще се насочи към този, който я е овластил - българския народ.

Мажоритарни избори за всички изборни длъжности

Пропорционалният избор предпоставя и изолацията на партиите от избирателите. При него посоката на отговорността на депутата или общинския съветник е към лидера, който реди листите, а не към избирателите.

При мажоритарните избори няма листи, а битката се води от двама или повече кандидати за едно място. Тук на преден план излизат качествата на кандидата, а не партийната му принадлежност, защото избирателите гласуват за определена личност, а не за предварително подредена листа. Разбира се мажоритарен избор много трудно може да се спечели без партийна подкрепа, но също така много трудно лош кандидат би спечелил, независимо от големината на партийната подкрепа.

Мажоритарно избраният кандидат е много по-отговорен пред избирателите си, отколкото пред партийния лидер. На преден план излиза не лоялността към лидера, а лоялността пред избирателите, защото без доверието на избирателите не би бил избран. Мажоритарният кандидат е зависим от партията, която го издига, но тя също е зависима от него, защото качествата му са предпоставка и за нейния успех. В своята работа мажоритарно избраният кандидат неизбежно ще се стреми да съчетае интересите на избирателите с тези на партията.

Край на партийните субсидии.

Те унищожават политическия плурализъм. Партията не е нищо повече от неправителствена организация, която участва в политическия процес. Ако идеите на тази партия имат достатъчно привърженици, те ще я подкрепят финансово за нейната издръжка. Ако не може да получи такава подкрепа, значи че идеите и не струват и ще отиде на бунището на историята.

Гласуване, чрез автомати, а не с бюлетини.

Така ще се сведе до минимум въздействието на членовете на избирателните комисии върху избирателя - основен елемент в „организираното гласуване“, както и ще ликвидира напълно възможността за повторно гласуване от един и същи избирател. В този случай няма как да бъдат изнесени бюлетини и предварително раздадени на избирателите, няма как и да се бележат бюлетините. Няма начин да се провери кой как е гласувал. Отпада и необходимостта да се гласува в точно определена избирателна секция, защото автоматът ще предоставя възможности за избор в зависимост от постоянния адрес на гласоподавателя. Отпада необходимостта от броене в избирателните секции и всякаква възможност за подправяне на резултата и протоколите, просто защото преброяването ще се прави автоматично. Резултатът от изборите ще се знае веднага след затварянето на избирателните секции.

Референдуми

Народът има право на последна дума по важните въпроси, касаещи неговата държава. Всички форми на едно такова допитване трябва да бъдат не само записани в законите, но и реално постижими, в това число и по инициатива на самите граждани, когато такава инициатива е подкрепена от минимум 100 или 150000 автентични подписа.

Няма защо да се страхуваме от мнението на гражданите, защото обратното – несъобразяването с това мнение е форма на насилие срещу тях. Прякото участие на гражданите в управлението ще ги направи много по-отговорни в техния избор, защото така решават собствената си съдба и не могат да се сърдят на никого от бъдещи неблагополучия, защото те ще са резултат на собственото им решение.

Децентрализация

Това не значи федерална държава. Означава повече правомощия на местните и регионални власти и финансова независимост от централната власт.
28 области са ненужна администрация. При нашата територия и население не са ни необходими повече от пет-шест региона.

Децентрализацията ще направи гражданите по-малко зависими от централната политическа власт, ще скъси времето за преодоляването на проблемите и ще спомогне за по-правилното им решаване с оглед възможността за намиране на най-добрия подход съобразно местните условия. Възможностите за граждански контрол над местните власти са по-добри, защото хората са по-близо до тях и всичко става пред очите им.

Чрез децентрализацията се създават условия за конкуренция между общините и регионите, а няма нищо по-благотворно за регионалното развитие от конкуренцията между отделните общности.

В аспекта на децентрализацията трябва да се отдели специално внимание на МВР. Концентрацията на целия репресивен апарат в едно ведомство и в ръцете на един министър е потенциална заплаха за злоупотреба с власт. Освен, че трябва да бъде освободено от несвойствени функции, като издаване на документи за самоличност и регистрация на МПС и други, част от службите трябва да минат на друго подчинение. Това ще създаде условия за взаимен контрол между тях и не само няма да отслаби противодействието на престъпността, но ще повиши капацитета им. Ключов въпрос на това противодействие е да се спечели доверието на гражданите. Само тогава може да се разчита на успех в борбата срещу престъпността и осигуряването на обществения ред.

Всичко това представлява предложение за радикална промяна на политическия модел. Необходимостта от нея ще става все по-голяма със задълбочаването на българската криза.

Можем ли да реализираме такава радикална промяна в днешните политически условия? Само, ако осъществим държавен преврат.

Както вече стана дума политическата система е в някаква степен рефлекция на икономическата среда. Монополите в икономиката пораждат монопола в политиката, което всъщност е авторитаризма.

За това, ако искаме да получим подкрепа за смяна на политическия модел, първо трябва да променим средата и преди всичко да върнем икономическата свобода и да премахнем зависимостта на гражданите от администрацията и властта. Свободни и независими граждани биха подкрепили новия политически ред.

Как се постига икономическа свобода?

Борба срещу безбройните лицензионни и регистрационни режими, както и срещу непрекъснато повишаващите се такси.

Те вече са толкова много, че водят до административен терор над гражданите. В момента държавата събира над 4500 вида такси. Колко събират общините никой не знае. Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ не случайно в своята кратка история се насочи да води съдебни дела именно срещу тези режими и такси. Тази борба трябва не само да бъде продължена с нов устрем, но и разширена в параметрите на местните и регионални власти, където тези практики са напълно безконтролни.

В тази връзка от огромно значение е радикалното скъсяване на сроковете за започване и приключване на една икономическа дейност. На някои може да им се струва, че регистрацията на фирма е банална работа, но тя може да стане много по-бърза и евтина. Няма никаква причина един човек да не може да регистрира фирма и да започне икономическа дейност в рамките на един работен ден. Не по малко важно за икономиката са и сроковете за прекратяването на дейността на фирмите.

В повечето случаи вписването на фирмата в търговския регистър трябва да бъде единственото условие за започване на бизнес и всички администрации следва да се считат уведомени от този момент.

Тотален Интернет достъп до административни услуги. Един от най-ефективните начини за ограничаване на административния тормоз, скъсяване на времето и разходите за получаване на административна услуга и намаляване на условията за корупция.

Няма никаква основателна причина всички административни услуги да не могат да бъдат получени по електронен път и това може да се организира само за няколко месеца.
Условия за честна конкуренция
Движещите механизми на пазара са търсенето и предлагането. Това, което държавата трябва да прави на пазарите е да защитава свободната конкуренцията и да не допуска създаването на монополите и сключването на картелни споразумения.

Ако на някоя администрация трябва да се засили капацитета си, то това е администрацията на Комисията за защита на конкуренцията. Приложното поле на действие трябва да се разпростре и върху монополите и картелите, създавани на местно или регионално ниво, които са не по-малко вредни от националните.

Тук думата не е борба, а война с монополите и картелите.

Освобождаване на пазара на труда.

Гъвкавият пазар на труда е не само предпоставка за икономически растеж, но и условие за него. Както с фирмите и тук е важно за развитието възможността лесно да се започне и прекрати едно трудово правоотношение.

Ефектът от ограниченията и свръхрегулацията на пазара на труда, произтичащи от Кодекса на труда и цяла поредица други закони и нормативни актове е същият, както и на който и да е друг пазар - влошаване на условията, от което са потърпевши, както работодателите, така и работниците.

Работодателят купува, а работникът продава своята производителност. Това е стоката, която се разменя на този пазар. Както работникът е заинтересован да си намери добре платена работа, така и работодателят е не по-малко заинтересован да си намери работник с висока производителност. Когато търсенето срещне предлагането на производителността на труда се сключва трудов договор. Основната роля на държавата в пазара на труда е защитата от дискриминация. Ето защо Кодексът на труда трябва не да бъде променян, а отменен изцяло.

Премахване на задължителното пенсионно осигуряване

С намаляването и застаряването на населението, проблемът с осигуряване на парите за пенсии става критичен. Последните правителства лъжат гражданите, че намаляват тежестта на пенсионното осигуряване. На практика тежестта се увеличава под формата на така наречените осигурителни прагове. Това от своя страна намалява заетостта и така се получава един порочен кръг. Освен всичко друго за събиране и изплащане на пенсия се държи нает един огромен административен апарат, чиято издръжка също е на плещите на реалната икономика. Ние сме насилствено кооперирани в системата на НОИ, при това без право на глас.

Най-справедливото решение е премахване на задължителното пенсионно осигуряване. Така всеки ще получава цялата сума, която е заработил и сам ще решава дали да прави пенсионни вноски или да използва парите си по друг по - изгоден за него начин. Отделният човек винаги знае по - добре от държавата как да харчи собствените си пари и каква част от тях да отделя, за да осигури старините си. Така ще се сложи край на образувалия се порочен кръг и държавата ще се освободи от една несвойствена дейност, като допълнително ще бъдат спестени значителни средства за административни разходи.

Разбира се направените досега удръжки на работещите трябва да бъдат зачетени и те да получат полагащото им се за удържаните суми, но поне следващите поколения ще започнат на чисто. Освобождаването на такъв огромен финансов ресурс от държавата и вливането му в потреблението и реалната икономика неизбежно ще стимулира икономическия растеж и подобряване на благосъстоянието.

Отпадат осигурителните прагове и минималната работна заплата, като последната ще се замени с далеч по гъвкавото определяне на минимално почасово заплащане.

Освен това, ако искаме да стане богати трябва да постигнем не само по-висока производителност, но също така да работим повече време. Имаме твърде много празници, които са неприсъствени дни. Можем също да работим не 5, а шест дни в седмицата.

Край на законния монопол на НПО

Политиката на делегиране на държавни дейности върху създадени със законите монополни съсловни, професионални и синдикални организации претърпя пълен крах. Вместо до децентрализация тя доведе до създаване на монополи, които препятстват свободната конкуренция и развитието на пазарите. Така се случва с адвокатурата, така се случва с организациите на хуманните и ветеринарните лекари, на архитектите и пр.

Двата „представителни“ синдиката си извоюваха априори господстващо положение и престанаха да говорят от името на работниците. Те постепенно се превърнаха в нелегитимна власт, неспособна да защити нищо друго освен интересите на собствените си ръководни кадри. Ние, гражданите не сме овластявали нито синдикалните, нито работодателските организации, да вземат решения за нашата съдба. Това налага да се сложи край на законния монопол на съсловни, професионални и синдикални организации.

Дейността на тези организации е извън правителството и те ще бъдат много по-полезни, ако я развиват така както всички останали неправителствени организации и в конкуренция с тях.

Край на социалните помощи.

Няма нито една основателна причина млад и здрав човек да получава социални помощи. Ще получи обезщетение за безработица само, ако осигуровката му покрива такъв риск.

От държавна помощ се нуждаят инвалидите, защото те са в неравностойно положение в условията на открита и повсеместна конкуренция за бизнес и работни места. Но преди това трябва да видим кои наистина са инвалиди. Нашата система приравнява диагнозата с неработоспособността, а това не е правилно. Така се стига до разпределяне на малко помощи на много хора. Получават такива, които нямат нужда, а тези които наистина имат получават малко.

Интеграция, чрез върховенство на закона.

Роми, турци, евреи, арменци и всички различаващи се по етнос и религия български граждани имат право да получат същите права, каквито имат православните българи. Към тях, обаче трябва да отправим същите изисквания, каквито имаме към самите нас – да се спазват законността и реда.

Щом ние плащаме сметките си за ток и вода ще ги плащат и те. Щом ние не можем да живеем в незаконна постройка, няма да могат да живеят и те. Който използва децата си като източник на доходи, било за просия, било за проституция или по някакъв друг начин ще му бъдат отнемани. Няма да плащаме издръжка на някого, за това че имал много деца. Като раждаш деца ще носиш отговорност за тяхното отглеждане. Ако не можеш родителските права ще бъдат отнети.
Не са нужни никакви донорски програми за интеграция, а еднакво прилагане на закона. Единствената защита, от която има нужда малцинствата е защитата от дискриминация.

Свободни медии

Основната причина, за плачевното състояние на медиите е, че част от тях са получили превилигировано положение. Защо само три от общо над 100 частни телевизии се разпространяват ефирно? Това предимство, дадено от държавата, насочва рекламния пазар към тях. Отделно от това правителството насочва пари за реклама и отразяване отново към тях, защото са най-гледани. Лицензията, обаче винаги може да бъде отнета. В тази ситуация превилигированите медии нямат друг избор, освен да изпълняват указанията на Правителството, от чието благоволение зависят не само приходите им, но и самото им съществуване.

Същият модел се възпроизвежда и в радиата. Нашата КЗК, макар и вяло, се занимава понякога с монополи и картели. Да сте чули да разследва медийни групи или господстващо положение на медийния пазар?

Медиите ще станат свободни, тогава, когато поставим всички при еднакви конкурентни условия. Без значение дали това ще стане, като всички получат честота за ефирно разпространение или чрез друга технология.
В една такава среда единствената държавна медия, без която не можем да минем е издаването на Държавен вестник.

Банковият диктат

Банките са увеличаващ се проблем не само в България. Влиянието им нараства непрекъснато. Банковият бизнес е най-безрисковия бизнес. Те са единствените икономически субекти, които трупат печалби, независимо от икономическата среда. В стремежа си да защитим вложителите, ние създадохме огромни туморни образования, които паразитират на гърба на останалата част от икономиката и нагоре от всичко сме принудени да ги спасяваме, когато са на път да фалират.

Самата държава, чрез своите сметки играе нечестна игра на банковия пазар. Освен това ни принуждава да извършваме разплащания за административни услуги през определени банки, които тя е избрала и открито толерира по този начин.
Банките са важен елемент на всяка икономика, но надценяването на тяхната роля ги превърна в проблем на икономиката и бизнеса.

Политиката на прекомерните гаранции срещу банковите фалити, в това число и гарантиране на влоговете, ги превръща в огромни безконтролни икономически субекти, с нарастващо политическо влияние. Макар да оперират с парите ни, банките са обикновени предприятия и трябва да ги принудим да се държат като такива. Така, както другите фирми се съобразяват с търсенето и предлагането, така е техният резултат трябва да зависи от това. Така както другите фирми могат да фалират, така и банките трябва да знаят, че няма да бъдат спасявани и не държавата, а собствениците и ръководителите им ще носят отговорност за спестяванията на вложителите им.

Единствен приоритет-селското стопанство

Ако имаме нещо, с което природата е била щедра към нас, то това са прекрасните условия за развитие на селскостопанска продукция. Днес ние не можем да изхраним себе си, а имаме потенциал да го направим за половин Европа.

Една от причините да не можем да го правим е Общата селскостопанска политика на ЕС, според която не пазара а политиците определят кой какво и колко да произвежда.

Другата е, че прекалено малка част от печалбата остава у производителите, на такава продукция, е прекомерно голяма отива у посредниците и търговците.

Ние на практика забранихме на хората да продават собствената си продукция, освен на прекупвачи, под фалшивия предлог, че така се грижим за здравето и безопасността на населението. Истината е точно обратната, чиста стока можеш да си купиш не от магазина, а от самия производител.

Трябва да дадем възможност на хората, занимаващи се със селско стопанство да печелят от своето производство. Това е единствената сфера, в която са допустими държавни субсидии, по простата причина, че без тях стоките ни няма да са конкурентни на международните пазари, защото другите страни също ги субсидират.

Този пакет от политически и икономически мерки трябва да бъде обогатяван и развиван. Той ще създаде условия за висок икономически растеж, ускоряване на размяната, увеличаване на заетостта и доходите на населението. Така ще върнем децата и роднините си от чужбина. Така ще създаден условия младите да раждат повече деца, а и такива, които не са българи по рождение да искат да се преселят и живеят тук.

Това са напълно постижими цели. Един мандат управление е предостатъчен, не само за тяхната реализация, но и за да се видят резултатите. Икономически свободните и независими от властта граждани, сами ще сменят и политическия модел и за това няма нужда да бъдат подканяни или убеждавани.

Това, което предлагаме е с европейски измерения. Ако дълговата криза в еврозоната се дължи на лошата монетарна дисциплина от страна на банки и цели държави, то ниският икономически растеж в ЕС е с природа подобна на тази в България. Ние имаме решение за тези проблеми.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Неделя, 20 Ноември 2011 21:00
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало ДЕКЛАРАЦИИ Стойчо Кацаров: ПОЛИТИКА НА ПРОМЯНАТА