Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ
ПОЗИЦИЯ ЗА НАЛЕЖАЩИ РЕФОРМИ В СФЕРАТА НА ПРАВОСЪДИЕТО PDF Print E-mail
Събота, 10 Януари 2015 06:52

 

На фона на общото приемане, че правосъдието е най-големия проблем на България днес,  липсата на ясни позиции и предложения за реформи в съдебната власт на току-що приключилите парламентарни избори е изненадваща. В нея изобилстваха пожелателни заклинания и морални оценки, но отсъстваха задълбоченото разбиране на причините за липса на правосъдие, както и за конкретните реформи, които могат и трябва да го създадат.

Правосъдието не е просто една от обществените сфери, които се нуждаят от реформи. Правосъдието е основно съдържание и смисъл на съдебната власт. То е не просто важна управленска функция, а същност на една от трите независими и разделени власти. Принципът на народния суверенитет („Цялата държавна власт произтича от народа“ – чл.1, ал.2 от Конституцията)  е задължителен и за съдебната власт. При сегашната система  овластяването и кариерното развитие на магистратите  не зависи от народа. Висшият съдебен съвет (ВССе очевидна функция на силните на деня в парламента, съда и прокуратурата. Т.е. – съдът, който трябва да пази закона и срещу нарушенията на властта, е функция на същата тази власт, и не зависи реално от суверена. Този логически и житейски абсурд  предопределя провала на страната ни в сферата на правосъдието. Безконтролната власт винаги води до беззаконие, корупция и бедност. Затова правосъдието не трябва да зависи от властта, а от този, който е единственият легитимен източник и морално основание на всяка власт – суверена.

Независимо от възможните добри намерения на различни управленски конфигурации през годините на прехода, липсата на реално разделение между политическата (законодателна и изпълнителна)  и съдебната власт неизбежно доведе до днешната липса на независима от останалите власти и зависима от суверена съдебна власт. Затова се шири и трайното  убеждение, че управляващите в България винаги са се домогвали да подчинят и използват съдебната власт. Ето защо една успешна реформа на българското правосъдие трябва задължително да започне с промяна на начина на упражняване на властта и поставянето й под закона, а съда и прокуратурата – под контрола на суверена.

За да се възстанови народният суверенитет върху съдебната власт, е необходима промяна на начина, по който се овластява съда и прокуратурата. Запазването на досегашния начин на конструиране на Висшия съдебен съвет, дори и при разделянето му на съдебна и прокурорска колегия, няма да премахне зависимостите между политическата и съдебната власт. Затова предлагаме  пряк избор на ВСС, който да назначава (избира) съдиите и прокурорите,  и чиито членове да се избират от всички български  граждани с право на глас. Очакваме дежурните възражения, че такива промени изискват Велико народно събрание и че са невъзможни днес. Но ние знаем също, че основната гаранция да се случи спасителната за България промяна е повече българи да са убедени в нейната наложителност. Убедени сме и в това, че сегашното устройство на съдебната власт противоречи на основополагащите конституционни принципи на народния суверенитет и разделение на властите – и това вътрешно противоречие между основните принципи и устройствените разпоредби на самата Конституция може да бъде установено от един наистина независим състав на Конституционния съд.

България е обречена да извърши радикални промени в съдебната власт. Единствено политическите сили, които се решат да поемат отговорност за този неизбежен и болезнено закъснял процес, заслужават да имат политическо бъдеще. Днес е време за решителни действия и политическо лидерство. Защото без правосъдие  бъдещето на България е заложено на карта.

Ние предлагаме и конкретни мерки за ограничаване на зависимостите в съдебната власт  чрез незабавни промени в действащото законодателство, като:

1. Въвеждане на единна система за случайно разпределение на всички съдебни дела и прокурорски преписки,  под методичното и техническо ръководството на министъра на правосъдието.

Досегашната практика показва, че именно т.нар. „случайно“  разпределение на делата и прокурорските преписки е един от основните инструменти на властта да управлява съда и прокуратурата, чрез поставянето на удобни председатели на ключовите съдилища и прокуратури. Последните имат възможност да предопределят резултатите от важни дела и преписки чрез вътрешно профилиране на съставите, така че най-важните дела да се възлагат на тесен кръг неслучайни съдии, а също и чрез въвеждането и управлението на спорни системи за „случайно разпределение“, гаранция за случайността на което са самите те.

2. Намаляване на мандатите на председателят на ВКС, ВАС и Главния прокурор на четири години. Премахване на възможността за командироване на съдии и прокурори в други съдилища и прокуратури.

Сегашните 7-годишни мандати на тези ключови постове в съдебната власт, при липсата на гаранции за честен и неманипулиран избор, са един от основните фактори за зависимостите и задкулисното управление на българското правосъдие. Гаранции за реформите и правилното управление на съдебните институции не могат да бъдат личностите на административните ръководители, а адекватните законови промени и демократичният контрол.                                                                                                   Настоящата продължителност на мандатите на главния прокурор, председателите на ВКС и ВАС е регламентирана в Конституцията, но промяната й е възможна с обикновена промяна на чл.129 от основния закон.

3. Премахване на централизацията на Прокуратурата.

Сегашната централизация на Прокуратурата няма конституционно основание и може да бъде премахната с обикновена промяна на Закона за съдебната власт.

4. Създаване на работещи законови процедури и органи  за повдигане на обвинения на магистрати за извършени от тях престъпления.

5. Премахване на ограниченията за избор на главен съдебен инспектор  чрез възстановяване на възможността на този пост да бъдат избирани и лица с необходимия юридически стаж и качества, които не са съдии, прокурори или следователи.

Ефикасна контролна дейност, макар и в ограничените рамки на сегашния Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС), може да се извършва най-вече от лица, които не са част от днешните зависимости в съдебната система.

6. Ревизия на режима на съдебните такси.

Четирипроцентовата съдебна такса очевидно затруднява достъпа на гражданите и фирмите до правосъдие. Вместо облекчаването на достъпа до съд  през последната година беше въведена пропорционална съдебна такса за обжалване актовете по възлагане на  обществени поръчки, които по всеобщо признание са най-непрозрачните и корумпирани процедури. Затова трябва да се въведе прогресивно намаляваща ставка, както и таван на съдебните такси – по подобие на нотариалните и на наскоро въведените (също пропорционални!)  такси за обжалване актовете  по възлагане на обществени поръчки.

Горните предложения не са панацея. Но същите са показателни за същността и философията на правосъдни реформи, който страната ни трябва спешно да предприеме. Психологическото значение от усещането за честност, решимост и радикалност би имало изключителен позитивен ефект и би дало на гражданите и потенциалните инвеститори импулса и надеждата, които са на път да бъдат загубени безвъзвратно.

Ясно е, че подобен модел на правосъдна реформа няма да е по вкуса на всички, които днес олицетворяват статуквото на беззаконието. Трябва ясно да заявим, че част от това статукво са днешните български съд и прокуратура като системи – без това да е негативна оценка на останалите некорумпирани съдии и прокурори, които са обречени от същото това статукво да бъдат страхливи и послушни чиновници, а не независими личности, олицетворяващи закона и правото. Затова в дебата за правосъдната реформа гилдиите на съдиите и прокурорите не трябва да имат водеща роля – именно защото са част от системата, която трябва радикално да бъде сменена. Водещи трябва да бъдат здравият разум и житейската логика на обикновените граждани, които днес  изпитват на гърба си пълната липсата на правосъдие – а магистратите да преценяват дали да бъдат съдии и прокурори при условията на една нова, основана на принципите на народния суверенитет и разделението на властите съдебна система.

Убедени сме, че без истинско правосъдие България е обречена на зависимости, корупция, деморализация и бедност. В името на България и нейното бъдеще днес  политиците са длъжни да извършат дълго отказваните реформи – защото утре ще бъде късно.  Важно е да разберем, че без тази промяна нищо добро не очаква България, независимо от възможните искрени управленски намерения и отделни добри реформаторски идеи. Без върховенство на закона в България никога няма да има справедливост и сигурност за гражданите, силна икономика, надеждни инвестиции, достойни пенсии.

 

Затова – да започнем от най-важното!

AddThis Social Bookmark Button
 
Среща с Алекс Алексиев PDF Print E-mail
Сряда, 23 Април 2014 00:56

Алекс Алексиев, независим кандидат за Европейския парламентПОКАНА
Уважаеми приятели и съмишленици,

На 23.04.2014/сряда/ от 18.00ч., в Аула Максима на Университетът по Архитектура, Строителство и Геодезия (бивш ВИАС), гр. София на бул. Христо Смирненски № 1
Алекс Алексиев, независим кандидат за Европейския парламент, ще проведе среща със съмишленици и симпатизанти, на която ще представи акцентите на предизборната си програма.


Инициативен комитет

alexalexiev.eu

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Сряда, 23 Април 2014 01:07
 
САГАТА „ГЛАВЕН СЪДЕБЕН ИНСПЕКТОР“ - НЯКОЛКО ПОЛЕЗНИ ИЗВОДА PDF Print E-mail
Сряда, 02 Април 2014 20:09

Иван Груйкин, Гражданска Инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Иван Груйкин, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Повече от година след изтичане мандата на Ана Караиванова Народното събрание още не е избрало нов главен съдебен инспектор – въпреки общото съгласие, че правосъдието е основният проблем на България.

Правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) основно са насочени към контрол над организацията и административната дейност на отделните звена на съдебната система, както и констатиране на нарушения в образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела. Надлежното изпълнение на тези контролни функции е възможно единствено от орган, съставен от политически независими, професионално подготвени и безпристрастни личности, основаващи дейността и актовете си единствено на закона. Затова и Конституцията предвижда на длъжностите главен съдебен инспектор и съдебни инспектори да бъдат избирани юристи с високи професионални и нравствени качества. Законът за съдебната власт (ЗСВ) първоначално предвиждаше петнадесет години общ юридически стаж за главния инспектор. Впоследствие се въведе допълнително изискване главният инспектор да бъде съдия, прокурор или следовател към момента на избора с най-малко петнадесет годишен специален магистратски стаж от окръжно и по-високо ниво. С Решение № 10 от 2011 г. обаче Конституционният съд обяви за противоконституционно изискването главният съдебен инспектор да бъде магистрат. Същевременно другото искане – за противоконституционност на условието главният инспектор и инспекторите да имат специален магистратски стаж – бе отхвърлено. В същото това свое решение Конституционният съд приема, че „длъжността на главния инспектор е по-скоро организационна и оперативна и няма никакво основание той като ръководител на контролен орган, създаден да подпомага ВСС, да отговаря на повече изисквания от другите членове на същия орган и от самите членове на ВСС“. Но единственото конституционно изискване за изборните членове на ВСС (освен високите професионални и нравствени качества) е петнадесетгодишният юридически стаж - затова остава неясна логиката на КС да приеме, че законовото условие главният инспектор и инспекторите да имат специален магистратски стаж е съобразено с Конституцията. Като краен резултат се запази изискването за специален магистратски стаж и това окончателно затвори вратите на Инспектората за хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи, които съгласно чл.17, ал.2 от ЗСВ могат да бъдат членове на самия ВСС. Т.е. – единствено хора от системата (съдии, прокурори и следователи - настоящи или бивши) могат да инспектират същата тази система.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Сряда, 02 Април 2014 20:16
 
ПРОТЕСТИ 2014. ПРЕЗАРЕЖДАНЕ С КОНКРЕТИКА. (четиво за неспециалисти) PDF Print E-mail
Събота, 01 Март 2014 14:24

Даниел Донев, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ„Мнозина смятат, че свободата е да можеш да правиш каквото си искаш. Това не е свобода. Свободата е да упражняваш власт и да носиш отговорност за своите постъпки. Ето защо, когато някой започне протести, то това е или израз на безправие, или пропаганда на малцинството от народа. Ако народът е свободен, той не протестира, а упражнява властта си. Правото на протест замества правото на власт и е доказателство за липсата на народен суверенитет. Правото на протест е прах в очите на народа, защото упражняването на свободно поведение не е свобода. Свободата е само когато реално се упражнява властта.”*

(Цитатът е от личния блог на Мирослав Златев, www.mir1.free.bg)

Националната ни традиция в несвободата не е нова тема. Новото е дали си даваме сметка как незнанието и неумението ни да бъдем свободни блокират всичките ни останали сетива с изключение на инстинкта за самосъхранение. Без съмнение Османското робство изиграва значителна роля във формирането на народопсихологията и закърнява в умовете на поколенията онази част от мозъка, където се крие полета на свободната мисъл. За това и тоталитарният режим е успешен в своите посттоталитарни маневри да ни задържи роби. Не е трудно да контролираш общество, чиито корени са петвековния навик да си зависим. В този смисъл в свободата има дори нещо отблъскващо. Когато един несвободен човек е свикнал да получава жизнения минимум и защита в замяна на покорство и труд, хоризонтите на личната свобода, от която следва отговорност изглеждат нелицеприятни.

Истина е, че падането на Желязната завеса ни донесе свобода. Само че не ни я поднесе на тепсия. Свободата дойде и ни каза:” Ето опитайте ме, изучавайте ме, опознавайте ме и когато ме разберете може и да се научите как да ме използвате.” Дойде ни като гръм от ясно небе и ние започнахме своя танц на отчаяние, стъпка напред две назад в разпознаването на свободата. Като евреите в пустинята.
И все пак по важния въпрос е как неразбирането и липсата ни на усет за свобода притъпяват останалите ни сетива? Притъпяват ги до там, че така и не успяваме да стигнем до корена на обществения проблем, скрит дълбоко в псевдо обществения договор, чиито връх се яви бруталното назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Събота, 01 Март 2014 14:44
 
РЕФЕРЕНДУМЪТ НА ПРОМЯНАТА PDF Print E-mail
Четвъртък, 27 Февруари 2014 20:06

Иван Груйкин, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Иван Груйкин, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

материалът е публикуван в mediapool.bg


Референдумът трябва да бъде подкрепен – независимо от забележките към формулирането на въпросите, действителните мотиви на Плевнелиев или собствените му разбирания по темата.


Безспорно президентското предложение за национален референдум стана водеща вътрешнополитическа тема за началото на годината. Мажоритарен избор на част от народните представители, задължителен вот, електронно гласуване – и трите въпроса засягат самия фундамент на политическото статукво. Затова и реакцията на управляващите е изцяло негативна.

Повечето коментари и на поддръжниците, и на противниците на предложението се концентрират около практическите аспекти на евентуалната промяна и действителните мотиви на президента. Интересно е и това, че доскоро отявлени противници на мажоритарния вот сега твърдо подкрепят Плевнелиев.

Няма да се спирам подробно на аргументите за мажоритарната избирателна система, която защитавам от години, нито ще оборвам най-разпространените клишета срещу нея. Нека си отговорим на няколко съвсем практични въпроса – защо аз като гражданин нямам шанс да видя хората, които искам, избрани в Народното събрание? Защо тези хора, а и аз самият, да не можем да се кандидатираме, без да пристанем на някоя от основните партии или без самите ние да тръгнем да правим партии? И защо все повече хора не виждат смисъл в изборите - независимо от многото партии?

Българската конституция започва с декларацията, че цялата власт (т.е. – всички власти) произтича от народа (принцип на народния суверенитет). Чудесно, а каква е реалността? Народът гласува, но кръгът на бъдещите избраници предварително е решен от Станишев, Борисов, Доган ..... Да, утре имената сигурно ще са други, но суверенът отново ще трябва да зависи от тях.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Четвъртък, 27 Февруари 2014 20:16
 


Страница 5 от 45

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало