Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Здравото говорене PDF Print
Written by СПРАВЕДЛИВОСТ   
Неделя, 18 Март 2012 21:33

Даниел Донев, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТЕзикът на гнева и подигравката отблъсква. Привлича общуването, което е базирано на уважението към противника. Не толкова заради него, колкото заради самите нас. За да се отличаваме, а не да се сливаме с родния политически пейзаж. За да покажем, че сме различни и зрели. За да покажем, че има защо хората да ни вярват. Нека в говоренето си да покажем дълбочина на мисълта, а не първични реакции. Нека да сме бързи да слушаме и бавни да говорим.

Даниел Донев, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

Не спирам да се учудвам от нездравото говорене. То е масово явление. Млади активисти на родната политическа сцена се състезават в това да бълват думи без смисъл. Млади и способни хора, членове на партии, които вече са доказали, че не разбират сърцевината на дясната идея. Млади и кадърни активисти, самоопределящи се като „десни, ама наистина десни, не като Герб”. Създават се многохилядни фейсбук групи, в които основното занимание е публикуването на скандала на деня и клюкарстване. Използва се нездрав език, гняв, сарказъм. Участниците ми приличат на лешояди, които цял ден кръжат над трупа на властта, чакат да оголи месата си и се спускат настървено да ръфат. От това не следва нищо. И понеже писаното слово елиминира езика на тялото, трябва да споделя, че го казвам с болка. Не се наслаждавам на прозренията си и не злорадствам, че не съм „като тях”. Защото истината е, че и аз се увличам в тази игра.

Правят го и по-стари играчи на терена. Тях съм склонен да ги разбера. Разочаровани, неосъществени политици, чиято утеха от неуспеха на собствения им егоцентризъм е да плюят вулгарно срещу всички и всичко. Не разбирам младите. Не искам да ги разбера. Имам нужда от здраво говорене. Всички имаме нужда от него.

Имаме нужда да се научим да критикуваме, а не да критикарстваме. Този, който критикува посочва проблема, но и има разрешение за него. Критикарят просто си говори и то нездраво. Имаме нужда да елиминираме сарказма и злорадството от говоренето си. Те ни отклоняват от същността на проблемите и ни повличат в бездната на самодоволството от това да ухапеш другия, да си ръфнеш от достойнството му. Имаме нужда да виждаме проблемите в дълбочина, да изследваме събитията, защото само тогава ще имаме качествени решения за тях. Вместо това ние се съсредоточаваме в това да издирваме скандалите, да ги споделяме и да се надсмиваме над безсилието на родния политически елит.

Имаме нужда да поставим здравото говорене в здравата основа, която се опитваме да изградим. Езикът на гнева и подигравката отблъсква. Привлича общуването, което е базирано на уважението към противника. Не толкова заради него, колкото заради самите нас. За да се отличаваме, а не да се сливаме с родния политически пейзаж. За да покажем, че сме различни и зрели. За да покажем, че има защо хората да ни вярват. Нека в говоренето си да покажем дълбочина на мисълта, а не първични реакции. Нека да сме бързи да слушаме и бавни да говорим.

Имаме нужда да изчистим елемента на непукизма и подигравката от говоренето си, защото хората имат усещане за правда, дори и когато не го показват. Нужна ни е кротост на говоренето, но не като безразличие, а като твърда увереност, че това което казваме днес, утре може да увлече хиляди, но може и да ги отблъсне. Имаме нужда да изкореним високомерието от общуването си дори и тогава, когато проблемът е очевиден. Да го заменим с грижовно поднесено решение. Не казвам да спрем да бъркаме в раните на обществото, но нека преди това да сме приготвили лекарството за тях. Тогава дори и властта да не иска да ни чуе, хората ще видят правдата на нашето говорене и ще ни последват.

Имаме нужда да изкореним от говоренето си високоумното всезнание и да го заменим с говорене на готовност да признаем, че не сме вездесъщи, но сме отворени да се учим и да споделяме опита си, не спирайки да надграждаме основата, която вярваме, че е правилна.

Имаме нужда да излезем от коловоза на крайната критичност, защото хората усещат посланието на това надвикване:”Дайте ни властта! Ние можем по-добре”. Това послание отблъсква, а коловозът води до място наречено провал. Можем да го заменим с балансирано, последователно и експертно говорене, наситено със загриженост за бъдещето на всички ни.

Тази сутрин съседът ми направи забележка, че велосипедът на детето ми вече му е малък. Той си е такъв, все ме поучава, прави ми забележки, не спира да се опитва да ми вмени неговата житейска философия. Не съм му обяснявал, че не можем сега да си позволим друг велосипед. Него не го и интересува това. Той просто имаше нужда да отправи своята забележка, за да се почувства по-добре. Един колега на работното ми място ми казва, че съм калпазанин понеже не съм си купил още кола, а водя детето на градина с трамвая. Казвам му, че не можем да си позволим кола, но той не приема, защото се наслаждава на това, че е изразил мнение, което няма как да не правилно. Със съседа сме врата до врата от доста години, а с колегата работим заедно от двойно повече време. Въпреки това никой от тях не е стъпвал в дома ни. Няма и да стъпят. Не й преди да си оправят говоренето.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Понеделник, 19 Март 2012 22:00
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало НАШАТА МЕЧТА