Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ (РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ЕДИН ПРЕДИЗВЕСТЕН НАЦИОНАЛЕН ПРОВАЛ) PDF Print
Written by СПРАВЕДЛИВОСТ   
Петък, 20 Юли 2012 20:16

Иван Груйкин, Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТИван Груйкин, Гражданска инициатива „Справедливост“

Последните две седмици бяха изпълнена със събития, които не могат да ни оставят безучастни. Скандалното уволнение на съдия Тодорова от Висшия съдебен съвет (ВСС), безпрецедентният протест на съдии и юристи срещу същото това уволнение, унищожителният мониторингов доклад на Европейската комисия (ЕК) за България, признанието на премиера Борисов по скандала с покойния бизнесмен Михаил Михов (Мишо Бирата), трагедията на бургаското летище и срамната безпомощност на президент и правителство, неадекватността на обслужващите властта медии ...................

Независимо от острите мнения, обширните анализи и усещането за изключителност на ситуацията, осезателно е и чувството за безнадеждност и обреченост. Събития, които в друга страна биха довели най-малкото до оставка на правителството, в България не водят до нищо. Заличена е всякаква граница между добро и зло, приемливо и недопустимо, законно и престъпно. Уморихме се от скандали, и не вярваме нещо да е в състояние да промени тъжния ход на събитията. Но ако се замислим и сме честни със себе си, ще признаем, че случващият се пред очите ни национален провал е напълно предизвестен и предопределен. За всеки здравомислещ и морално честен човек беше ясно, че идването на власт на Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ не е резултат на обективни процеси и политически тенденции, а симптом на тежко обществено заболяване, заплашващо бъдещето на българския национален проект. Приемането, че човек с моралните, интелектуални и политически характеристики на настоящия премиер може да е начело на българската държава, беше изключително безотговорно действие, което доведе до днешното банкрутиране на всичките ни надежди за нормалност и приличие. И тук всички, които допускаха друг изход освен днешната катастрофа, приемайки Бойко и компания за възможно (макар и частично, макар и за кратко, макар и „с отвращение“...) разрешение на българските проблеми, трябва да признаят собствената си отговорност за общия ни провал.

Многократно съм изразявал оценката и отношението си към сегашното българско управление и неговите ключови фигури – още от момента на победата на ГЕРБ на парламентарните избори през 2009 г. Няма да се повтарям, а и вече не е толкова важно, щом като се докарахме дотук. Какво изобщо може да се направи, за да се спрат деградацията и моралния срив на нацията, в каква посока трябва да бъдат смислените действия на останалите в България отговорни и загрижени за страната си граждани, какви практически действия можем да извършим освен оплакването и взаимните обвинения?

Тъжно е да го признаем, но явно в българското общество днес няма ресурс и възможности за нормален политически проект, който да доведе до промяна в управлението и обръщане на тенденциите на сгромолясване и разпад по общоприетия в демократичните страни начин – чрез партийно строителство и свободни избори. Фрагментацията на обществото е отчайваща, общите намерения на съмишленици като правило се израждат в лични разпри и невъзможност за смислено, конструктивно и систематично общо действие, липсата на значима прослойка от свободни и икономически независими от властта граждани не позволява самото стартиране на истински независим обществен и политически проект за промяна на статуквото. В разгара на кризата в Европейския съюз се изпаряват и надеждите ни за спасяване „отгоре“ и „отвън“, чрез някой друг – както сме свикнали още от началото на новата българска държава. Безнадежността се подсилва от усещането, че самият Европейски съюз има нужда някой да го спасява – независимо от увереното, дръзко и все по-нагло (на фона на приближаващата катастрофа) държане на Барозу, Меркел и компания...

Какво тогава ни остава да направим? Двадесет и две години се въртим в кръг, за да стигнем до там, откъдето тръгнахме. Това, че не намерихме сили да заклеймим комунизма и да приключим веднъж завинаги с управлявалата до 1989 г. комунистическа партия и нейната върхушка, направи възможно маскирането на нейния обслужващ персонал като „дясна“ партия и връщането й на власт в „нова премяна“. Явно трябва да променим самия подход, нагласата си, психологията на средата, в която се опитваме да променим нещо. Преди конкретните проекти и действия със сигурност трябва да започнем с това, което не счетохме за важно през всичките години на т.нар. преход. Да замълчим за момент (за да чуем и друго освен себе си), да потърсим и видим своята отговорност за случващото се около нас, да се замислим за смисъла на думи като покаяние и смирение, да сме наясно с това, което искаме да постигнем като нация. Да приемем, че настоящето и бъдещето на тази страна са наша лична работа и отговорност. Не работа и отговорност на Борисов, Костов, Доган, не на Меркел или Барозу. Че във всичко, което става в личния ни живот, но и в политиката и управлението на страната, трябва да има здрав разум, смисъл, почтеност и приличие. Да замълчим и да обуздаем рефлекса си да сочим с пръст винаги някой друг, който е виновен, вместо да видим собствената си отговорност. Не съм съгласен, че това са общи приказки и абстрактни пожелания. Напълно съм убеден, че този променен подход към случващото се в общата ни страна е най-практичното нещо, от което имаме нужда днес. И единственото, което упорито отказваме да направим през всичките тези години ... за да стигнем дотук.

Всъщност, много е просто – трябва да търсим, да намираме смисъла и здравия разум на случващото се около нас. Ако слушаме сърцето и съвестта си – няма как да открием и капка здрав разум и смисъл в мазохистичното изтърпяване на Бойковата просташка арогантност и опасно за всички ни управленско безхаберие; в самоубийственото допускане човек с капацитета и кръгозора на Цветанов да отговаря за реда и сигурността в страната; в избирането за президент на човек – безхарактерна марионетка на първите двама. Ако държим на смисъла и здравия разум, няма да допускаме чужденци да ни сочат (заслужено) с пръст заради проблемитe с правосъдието и спазването на законите, а съдебната реформа да бъде безсмислено заклинание, използвано от родните политици единствено в надиграването помежду им. Затиснати от собствената си леност и безотговорност, дори не си задаваме важните и прости въпроси. Какви са целта и смисълът на правосъдието? Може ли да има правосъдие, ако съдиите са зависими от властта? Как съдиите да бъдат принудени да прилагат закона еднакво и справедливо? Какво представлява властта и защо я има – не е ли да служи на хората и да прави всичко за тяхно добро? Може ли това да стане, ако всички власти не зависят от хората и не са принудени да работят за тях?

Прости въпроси, които всеки български политик и известен анализатор би подминал със снизходително отегчение. И това донякъде обяснява пълната безполезност и очевидна вредност на днешната българска политическа класа и обслужващия ги персонал от журналисти, политолози, социолози и анализатори. Те нямат нужда от истинските и прости въпроси за живота в общата ни държава. Техният осъзнат интерес е да продължават създаването на една паралелна, максимално усложнена и отблъскваща хората обществена действителност, в която безнаказано да се разпореждат.

А простите въпроси ще доведат до прости отговори. Правосъдието трябва да служи и помага на хората. Да, всичките власти трябва да зависят и да се определят от народа – не хората да зависят от властта, а властта да зависи от хората. Народните представители да се избират просто и лесно, без ограничения, рестрикции и диктат на политическите партии. Правителството да е длъжно да отговаря за всяко свое действие и за всеки похарчен лев по лесен и достъпен за нас начин. Правосъдието да бъде конструирано така, че съдията да има интерес да отсъжда справедливо и честно, и да няма причина да върши обратното. Това няма как да стане, ако съдията зависи от властта, и пак няма как да се случи, ако съдията не зависи от хората. Без справедливост и правосъдие губим всички. Спасяването поединично е илюзия. Разговорът за тези важни неща не може да е е експертен – той е преди всичко разговор за смисъла и здравия разум. Претенцията за експертност и сложност на темите за властта и правосъдието има за единствена цел да откаже от участие в тях тези, които трябва да имат решаващата дума – гражданите на тази страна. Не трябва да питаме политиците и съдиите за съдебната система и за нейното реформиране – те самите нямат интерес от никакви промени – интересът е на гражданите и те трябва да си кажат думата.

Случаят с уволнението на съдия Тодорова е чудесна илюстрация на безнадеждната конструкция на днешната българска съдебна система. Съдии, които зависят от лобито на властта във Висшия съдебен съвет, и които по никакъв начин не зависят от хората, върху чиито съдби и имущество правораздават. Такава съдебна система е обречена, а с това – и всяка надежда за справедливост и просперитет. Единственият начин съдията да се съобразява с тези, в чието име правораздава, е неговата власт да зависи от тях. В момента не зависи, по никакъв начин. Мнозина защитават тезата за пряк избор от самите съдии на членовете на ВСС от съдийската квота. Може, но какво толкова ще промени това? В последните дни се лансира и идеята за премахване на парламентарната квота и ВСС да се избира единствено от самите магистрати. Напълно погрешна и противоконституционна позиция, която би позволила на съдебната власт да се самовъзпроизвежда, в противоречие с принципа на народния суверенитет по чл.1 от основния закон.

Нашето разбиране е, че въвеждането на елемент на пряк избор на съдиите и прокурорите не е панацея. Но без този елемент на пряк избор на магистратите от гражданите няма как да се възстановят смисълът и здравият разум в системата на правосъдието. Не ни трябват никакъв ВСС и никакви усложнени конструкции, маскиращи задкулисното управление на съдебната система от властта и парите. Не очакваме изобщо тази идея да бъде подкрепена от който и да е от така наречения ни политически елит. Никой от хората, които са били, които сега са във властта или които се домогват до нея, за да я използват по познатия ни досега начин, нямат интерес от контрола и ограничителната санкция на независим от тях съд. Не очакваме да я подкрепят нито днешните управляващи, нито вчерашните, нито тези преди тях. Не очакваме това да се допусне и от бившия (дали?) ляв радикал Барозу, нито да се подкрепи от който и да е от недосегаемите евробюрократи или от самовъзпроизвеждащия се европейски политически елит. Очевидно е, че разумът и здравият смисъл са все по-дефицитни не само у нас, но и в напъващата да се изтегли за косите Европа.

Политическата, както и съдебната власт, не могат да съществуват сами за себе си, а в името на народа и произтичат от народа. Така пише в Конституцията. Няма никаква смислена и логическа причина политическата власт да се избира от народа, а съдебната да се възпроизвежда по спорни правила, гарантиращи единствено недосегаемостта на силните на деня. Няма как хората да са достатъчно зрели и отговорни, за да избират само политическата власт, но не и да избират своите съдии. Ако народът е незрял и неразбиращ, защо това да е аргумент само против прекия избор на съдиите? И изобщо – кой може да каже, че народът е незрял и неразбиращ? И кой може да се погрижи по-добре за моя собствен интерес (от правосъдие) от мен самия?

Само да се замислим – какво щеше да се случи на Борисов след разговора му за Мишо Бирата, ако прокурорът беше избран от хората и мислеше за своето преизбиране на същия или избиране на по-висок прокурорски пост? Или какво щеше да се случи след една наистина независима прокурорска проверка за имотното състояние на Цветанов? Прост отговор – в момента България можеше да се радва на значително по-позитивен евродоклад и най-важното – би била различно и по-справедливо място за живеене, а споменатите управленци щяха да да сред сродните си души в някое място със сериозна охрана.

Или ако вземем повод от многобройните дела, които Гражданска инициатива „Справедливост“ води срещу незаконните такси и други финансови задължения, наложени на гражданите – при независим от политическата власт и зависим от хората съд досега да бяха категорично пометени незаконните такси за сметосъбиране в цялата страна, незаконните съдебни такси, незаконните банкови комисиони, незаконните сметки за ток и парно и всички други сметки, които сега сме обречени да плащаме безропотно. В момента всичко е ясно – дори да се получи пробив на някое по-ниско съдебно ниво, във Върховния административен съд важните дела винаги се решават от подходящите (и неслучайни) съдебни състави. Всички знаят кои са поръчковите (на властта) съдии, кои взимат пари, кои ядат и пият с престъпниците – но това сега няма никакво значение, защото назначаването и повишаването на съдиите става от Висшия съдебен съвет – независимо при кое парламентарно мнозинство е избран. В интерес на самите съдии е тяхната власт да идва от максимално високото ниво, което конституцията посочва – от народа. Тогава ще бъдат наистина независими от политиците, и ще са принудени да работят както трябва – пред очите на тези, които ги овластяват и повишават. Избраната от народа съдебна власт и справедливото правосъдие ще променят по необходимост и политическата власт, и самото общество. Осъзнаването на смисъла на правосъдието и необходимостта то да бъде ясно поискано от всички нас, като започнем с избирането на собствените си съдии, е практичната стъпка, с която можем да поставим началото.

Докато не осмислим простите въпроси за смисъла и здравия разум на всичко, което се случва в страната ни, и не поемем своята отговорност за него, нямаме шанс за спасителната промяна. А децата ни няма да имат бъдеще... в България.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Събота, 21 Юли 2012 09:08
 

Comments 

 
0 #1 RE: КАКВО ДА СЕ ПРАВИ (РАЗМИСЛИ ВЪРХУ ЕДИН ПРЕДИЗВЕСТЕН НАЦИОНАЛЕН ПРОВАЛ)kitaec__ 2012-09-23 13:35
г-н Груйкин,поляците някога ни показаха какво трябва да се направи.Първо,те изритаха руската измет от територията си.Проведоха желязна лустрация с последваща декомунизация.Всички в полицията,съда,прокуратурата и пр. само за 6 месеца бяха сменени.В момента,Полша е една от най добре развиващите се бивше соц страни в ЕС.У нас нещата наистина трябва да започнат от начало,но без помощ от ЕС,няма как да стане,защото съд,полиция,прокуратура с в ръцете на комунистическата олигархия.видяхме,че с избори и референдоми,няма как да стане,защото на политическата сергия у нас,единствено ДС пласира стоката си.Единственото нещо което можем да направим,обикновените хора е да излезем трайно на улицата,докато нещата започнат да се оправят,в посока смяна на статуквото.
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало НАШАТА МЕЧТА