Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

ПСИХОДИСТРОФИЧНО PDF Print
Written by СПРАВЕДЛИВОСТ   
Вторник, 13 Ноември 2012 17:38

Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТВиталин Неделчев,

гр. Варна

На пръв поглед фразата „реформа на съдебната власт” звучи смислено. Някакви авторитетни институции непрестанно я осъществяват, гонейки лошите оттук-оттам, същевременно подкрепяйки растежа на добрите нагоре в йерархията. Така обобщено формулирана, тя внушава напълно достоверно описание на важен компонент от социалното битие. Тази нейна общоприета дескриптивна функция я имплантира дълбоко в публичното съзнание.

Да, в полето на голите абстракции, означената чрез нея реалност наистина изглежда неопровержимо и прекрасно. Същевременно внушава на обикновения гражданин някакво велико тайнство, пред което той, като некомпетентен и непросветен, остава познавателно нищожен. На широките народни маси не е дадено да разберат как точно думите изграждат битието във всичките негови групови и персонални измерения. Въпреки, че самият процес процес се разгръща пред очите им. Казусът „Марковска” го онагледява прекрасно.

При цялата му формално-юридическа безупречност, нейният избор за конституционен съдия, с оглед на т. нар. „съдебна реформа”, протича така: Активно малцинство от един или няколко депутати подбира трима-четирима от цялото магистратско съсловие, а представителите на различни политически сили в подавляващото си болшинство консолидират своя вот върху двама от тях. Бройката на номинираните е малко по голяма от бройката на ваканциите, за да се подавят съмненията, че окончателният избор е предварително проведен [незнайно къде и от кого]. Нито малцинството на предлагащите, нито болшинството на делегиращите правораздавателна власт излагат каквито и да било конкретни аргументи в подкрепа на тезата, че избраниците им са възможно най-подходящите. Това твърдение всъщност е аксиоматично постулирано в публичното пространство. Специално по отношение на магистрат Марковска липсата е компенсирана чрез позоваване на получените от нея служебни награди и отличия. Скритият извод е, че щом е заслужила не може да не е подходяща.

Целокупното българско общество е вече абсолютно убедено в реалното съществувание на нейният безупречен професионализъм, без въобще да се интересува дали са в наличност и неговите материални носители – съответните правораздавателни актове, съдържащи нейното персонално, компетентно и задълбочено становище, осезаемо превъзхождащо по всички свои качествени параметри становището на останалите нейни колеги, решавали подобни казуси. Всъщност подобна качествена съпоставка между актовете на съдия Марковска и цялата останала съдебна практика е познавателно невъзможна / неосъществима поради простата причина, че нито представителите на върховната държавна власт, нито представителите на низините разполагат с прецизен и ефективен инструментариум за идентификация на качествената (добрата) юриспруденция в релация с некачествената (лошата) такава. Нещо повече. В отговор на журналистически разкрития, че Марковска е разглеждала по същество дела, в които се засягат интересите на неин близък адвокат, лично г-жа Фидосова просветителски разяснява, че постановените по тези дела са плод на колективен разум; персоналният принос на номинираната за конституционен съдия в изграждането на общото „вътрешно убеждение” е ненарушима процесуална тайна. Няма кaк дa се установи (и докаже), че Марковска е лобирала пред колегите си магистрати в полза на своя познат.

Но как в такъв случай би могло да се разкрие и докаже, че нейните аналитико-познавателни възможности в областта на правораздаването доминират осезаемо тези, на останалите магистрати, и оттук – че това нейно интелектуално/професионално превъзходство над останалата съдийска маса е в състояние да обоснове (материализира) както награждаванията, така и въздигането в по-висок институционален сан!? Макар породени от нищото, чисто словесните описания „заслужила” и „подходяща”, подредени в хронологичен ред, успешно имитиращ наличието на причинно-следствена зависимост помежду им, отвеждат директно своя субект – носител до едно качествено ново, впечатляващо по-добро битие. В името на обществения интерес, разбира се. Който специално в номинацията и избирането на Марковска за конституционен съдия няма конкретни измерения...

Същите обаче, съвсем предателски се материализират като потърпевши в казуса, който тя решава като административен магистрат. Съгласно колективното и сплотено, изградено в абсолютна тайна вътрешно убеждение на съдебния състав, председателствуван от самата нея, 4%-та държавна такса по всички граждански и търговски дела следва да остане дължима и за в бъдеще. Тази такса представлява бюджетен приход, с който по закон суверенно се разпореждат представителите на върховната държавна власт – правителството и парламентът. Последният, по щастливо стечение на обстоятелствата [което в никакъв случай не следва да се разглежда като юридически/нормативно преднамерено], провеждайки своя избор за конституционни съдии, стига до извода, че най-подходяща е кандидатурата на човекът, държaщ ръка върху дебитното кранче на хазната. В края на краищата непрестанното повишаване на финансовата обезпеченост, от която правораздаването така вопиющо, перманентно се нуждае, също е част от реформата. Благодарение на тази съвсем случайна взаимозависимост номинираната става „подходяща” - следователно „заслужаваща”.

Естествено няма как да се установи (и докаже), че Марковска е лобирала пред колегите си – магистрати в полза на бюджета, респективно – в полза на своите парламентарни избиратели. Но пък е съвсем лесно да се извадят наяве нейните аналитико-разсъдъчни възможности по аргумент от официалните мотиви, бетонирали задължителната 4%-на д.т. в тежест на целокупното гражданство. Решението е базирано върху допускане, чиято правдоподобност / истинност остава изцяло необоснована. Приема се, че е имало предварително обсъждане на оспорената такса, напук на тотално липсващите каквито и да било материални следи от това събитие. Липсващи както в делото, така и извън него – в реалната действителност. В съответствие с логико-познавателния алгоритъм, към който председателят и членовете на състава се придържат, може с увереност да се твърди, че на Луната все пак някога са живели динозаври. Нищо че всички налични доводи говорят за обратното. Най-хубавото на работата като последна инстанция се заключава в това, че може да бъдат постановявани всякакви актове със всякакви мотиви, защото просто няма как и пред кого да бъдат протестирани. Без значение е, че когато същите са познавателно непълноценни, пороците им остават съхранени завинаги. Размерът на държавната такса остава непроменен (рационално необоснован), макар и възникнал от нищото, като пряка последица от някаква анонимна чиновническа воля.

Психодистрофията представлява тежка, невротична затормозеност на психиката, предизвикана от свръхмобилизация и фиксация на съзнанието върху някакъв възприятиен комплекс, който по всички възможни критерии е разпознат като невъзможен и въпреки това е реално съществуващ. Комплексът е веществено-осезаем и същевременно пребиваващ в смислов вакуум. Хората инстинктивно го избягват като отказват да разсъждават задълбочено върху проблеми, които не ги засягат пряко. Само че когато съществуването му е обезпечено чрез прерогативите на властта, същият се превръща в задължителен за всички хора поведенчески стандарт, който е битийно определящ.

Съобразно горепосочените въплъщения на общоприетото понятие за висок професионализъм може с увереност да се твърди, че съдебната реформа и за в бъдеще ще продължи все така интензивно и пространно. В съдържателен аспект тя представлява най-обикновено преливане от пусто в празно.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Четвъртък, 15 Ноември 2012 19:12
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало НАШАТА МЕЧТА