Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТ

ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО РАЗЦЕПЛЕНИЕ PDF Print
Written by Иван Панчев   
Вторник, 17 Юли 2012 17:31

Гражданска инициатива СПРАВЕДЛИВОСТНесъмнено беше предизвестие за буря, когато с развълнуван глас Прошко Прошков каза, че ДСБ „има опасност да се редуцира от гражданска партия до някакъв тип инструмент за оцеляване на една върхушка” пред водещия на Нова ТВ в края на март тази година. По-късно той и още неколцина от младия ешалон на ДСБ се отцепиха под гръмкото негодувание на своите доскорошни съпартийци, за да се присъединят към новата формация България на гражданите. Така за кой ли път беше извършен един тривиален за нашата действителност акт – разцеплението на една една политическа сила.

До тук имаме една типична българска история. В търсенето на причините за поредното отцепване почти всички се забъркаха в непроницаемото кълбо на обичайните причини и следствия, които се обсъждат по тези ширини. Тъмна жажда за власт, предателство, смъртта на каузата, песпективно политическо бъдеще. Всъщност в цитата на Прошков се намира разковничето за корените на нашето политическо разцепление. Поразително, дори и той не му обръща достатъчно внимание. За да разберем защо у нас политическото единство е една химера, не е достатъчно да се взираме единствено в собствения си пъп. Ще бъде добре да загърбим балканската действителност и да обърнем поглед навън.

В надпреварата за номинацията на Републиканската партия в САЩ за президент на изборите през 2012-а участваха цели 12 претендента*.

Войната между тях беше изпъстрена с ожесточени спорове, яростни митинги, удари под кръста, телевизионни реклами и антиреклами. Върхът на компроматната война достигна своя пик, когато Хърман Кейн беше обвинен публично в непристойно сексуално посегателство. Неубедителният отговор предопредели оттеглянето му. Специални анимационни антиреклами пък показаха Мит Ромни и Рик Пери като комични гротески. Тази битка доби още по-тъмни измерения. В някои щати привържениците на Ромни създадоха фалшиви дубликати на организацията на Рон Пол, за да отклонят делегати.

Войната между кандидатите на Републиканската партия в САЩ ще заглъхне. През август тази година в Тампа - Флорида, Националната конференция на Републиканската партия ще номинира този, който ще се изправи срещу Обама.

Представете си сега, че в ДСБ има 12 политици, които се борят за номинацията на партията за министър председател. Това звучи нелепо нали. Защото всички знаем, че ДСБ може да има само един кандидат за министър председател - Иван Костов.

При появата на такава „бременност”, както се изразява Прошко Прошков, в ДСБ настъпват вътрешни конфликти и разцепление. Всъщност, за която и да е от българските партии такова политическо противопоставяне, както го има при Републиканците, е твърде много. Ако Републиканската партия беше като някоя българска партия до сега да се беше разпаднала хиляди пъти на американските ДСБ, СДС, НДСВ, ГЕРБ, БГ и т.н. Защо Републиканците могат да понесат 12 претендента за лидерската позиция, а ДСБ не може да понесе дори един? Как е възможно при такива политически войни Републиканската партия да остане едно цяло от 1854-а година, да излъчи мнозинството от президентите на САЩ от основаването си, някои от които са великани за десните по целия свят?

Всъщност проблемът, както обикновено, не се корени в някакви недъзи на балканския манталитет. Проблемът е в структурата, философията. Нашите политически движения, са строги монолитни йерархии, подчинени на фюрер, дуче, генерален секретар или по ново му просто председател. За йерархията всяко вътрешно недоволство представлява фундаментален проблем. Политиците на върха, както и прилежащата им котерия, се стремят по всякакъв начин да задържат своето лидерство. Те искат подчинена на тяхната воля партии, за да се останат на власт. Лидерът и йерархията изискват съперниците за върховенство, дори просто недоволните, да бъдат превърнати във врагове на партията. Така търсенето на врага с партиен билет се превърна в нескончаемо упражнение за българските политически движения от 1944-а насам.

Ето защо за съперниците на вожда единственият избор е да реализират нова партия. Те обвиняват за своето отцепване лидера и така остават заслепени за факта, че проблемът е структурата на партията. Така те правят отново йерархична, подчинена на политик организация. Тя страда от същите недъзи, от които те са избягали. Тоталитарните лидери на новите партии след време пак стават лоши и следва ново роене. Ето така си имаме една камара партии.

Същата грешка допусна и Прошко Прошков, който от партия доминирана от едни политици, строго йерархична, отива в друга такава партия.

Републикансакта партия в същото време няма политик на върха. Нито един от 12-те не е Председателя на Републиканската партия. Всъщност нито един от тях не заема каквато и да е управленска позиция в партията. Те дори не са членове на партията, понеже такова понятие там няма. Всеки конфликт между тях стои извън организацията. Така Великата Стара Партия (както я наричат) остава незасегната от войните на политиците, здрава и единна близо 160 години. А както показахме, войните на техните политици, се отличават със същата ожесточеност като нашите.

Републиканската, както и Демократическата партия в САЩ не се управляват от политици. Опитайте се да научите например какъв пост заема Обама в Демократическата партия, какъв пост са заемали Рейгън и Буш в Републиканската и т.н. Когато партиите не са управлявани от политици, са лишени от сериозни вътрешни конфликти, каквито има при нас. Тези партии са лишени и от авторитарното, йерархично подчинение, така характерно тук. Но очевидно българските граждани не изгарят от желание да се подлагат на великото удоволствие да се кланят на вожд, тато или просто да търпят нечие началство. Иначе нямаше нашите партии да са толкова хилави и оредели.

Ние имаме нужда от такава партия. Ние имаме нужда от пария, в която политиците не са управляващи, политическа организация без политици. Наистина Гражданска партия. Това обаче изглежда не е възможно да се постигне от горе, от политици, въпреки всички претенции. Например партията на Меглена Кунева тръгва с ясното послание да бъде гражданска партия, но в крайна сметка се изгражда отново йерархична, доминирана от единици формация, където гласът на гражданите е началстван от върховете. Следователно такава партия може да бъде единствено изградена от граждани, от движения, обществени организации, от хора, които не са тръгнали по пътя към властта, споделящи общи ценности. За щастие няма нужда да сме откриватели. Чуждият опит е пред нас. Трябва просто да го вземем.

*Претендентите за номинацията на Републиканската партия за президентските избори през тази година бяха : Мит Ромни, Рон Пол, Рик Санторум, Нют Гингридж, Рик Пери, Мишел Бахман, Хърман Кейн, Джон Хънтсман, Тим Поуленти, Тадеус Макотър, Гари Джонсън и Бъди Румър. Голяма част от кандидатите имаха мимолетно участие, отказаха се рано, мнозина бяха и тези, които изгряха бързо набраха голяма популярност, бяха сочени като фаворити, но залязоха също толкова бързо.

AddThis Social Bookmark Button
Последно променен на Сряда, 18 Юли 2012 11:39
 

Comments 

 
0 #3 Политиците и партиитеПанчев 2012-07-23 11:48
Г-н Ников, това за което пиша не е същото, като това за което вие пишете. Идеята, че държавно-управленски постове не трябва да се съвместяват с политическо-управленски е по-тясна като идея от тази, че политиците въобще не трябва да управляват партиите. Второто изключва съвместяването на политическа функция и партийно-управленски пост, дори когато политикът е извън властта. Понеже вредното въздействие на политическото управление върху партийното тяло е все същото независимо дали политикът заема държавно-управленска позиция или не. Според мен политикът не бива да заема каквато и да е управленска позиция в партията независимо дали е в държавната власт или не. От този принцип обхваща и това, за което вие се застъпвате, което аз напълно подкрепям. Впрочем нямам никакви амбиции да се пиша като първи на нещо си в това отношение. Би било нелепо. Поздрави и успехи.
 
 
+1 #2 RE: ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО РАЗЦЕПЛЕНИЕНикола Ников 2012-07-19 00:22
Г-н Панчев,
Ето идеите от Вашия материал, реализирани на българска почва преди почти три години:


На вниманието на ЛИДЕРА на ПП ГЕРБ г-н Бойко БОРИСОВ !

На вниманието на Председателя на ПП ГЕРБ г-н Цветан ЦВЕТАНОВ !

Копие: До всички членове и Ръководители от ПП ГЕРБ



Уважаеми ГОСПОДА,

Повод за това писмо е изказването на Министър-председателя при посещението му в ДАНС:
"Ще дам най-висока оценка на този служител, който ми донесе реална разработка за сега действащи министри, зам.-министри или кметове на ГЕРБ.”
Тези думи на Министър-председателя повдигат един много важен въпрос – въпроса за РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ВЛАСТИТЕ.
Нормалното функциониране на ВСЯКО демократично републиканско управление се основава на принципа на разделението и независимостта на властите.
Като разграничава три вида власти: законодателна, изпълнителна и съдебна, световната обществена практика и нашият исторически опит много лесно ни убеждават, че всичко е загубено, ако един и същ човек или едно и също управление (партия или коалиция), съставено от първенци, от благородници или от народа, упражнява влияние върху тези три вида власти: властта да се създават закони, тази да се изпълняват държавните решения и властта да се съдят престъпленията или делата на държавниците. Това разделение, от друга страна обаче, трябва да бъде подчинено на определени общи и задължителни за всички правила, които да създават умереност и хармония в динамичното сътрудничество, а не безпомощно разделение и пасивност.
Този принцип у нас се изражда в непрекъснати усилия на спечелилата изборите политическа сила срещу суверенитета, чрез опити да се подчинят трите власти на един единствен партиен диктат, на една единствена, манипулирана от определени и постоянни „тайни” сили, частна воля, което до голяма степен е постигнато.

Очебиен беше примерът със сваленото от народа управление на Тройната коалиция. Без да има никакво конституционно право, реалната власт в държавата, упражняването на суверенитета, беше присвоено от едно конституционно недоразумение, наречено Съвет на Тройната коалиция. Видни юристи, депутати в Народното събрание от Управляващата коалиция, заявяваха в медиите, че нищо в Парламента не може да бъде прието, без то да бъде предварително обсъдено и санкционирано от Съвета на „Тримата Големи”, тройката на СДС – „Станишев – Доган – Симеон”. Най-странното в този съвет беше участието на лицето Симеон Борисов, комуто по никакъв начин народът не беше позволил да осъществява народния суверенитет, с което се нарушаваше грубо чл. 1(3) от Конституцията на република България, а именно:
(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
За съжаление, това грубо потъпкване на основния закон на Република България остана „незабелязано” от съдиите от Конституционния съд, което още веднъж показва каква съдебна система имаме.

Механизмът на това конституционно нарушение се основаваше на обстоятелството, че личностите, издигнати на висши държавни длъжности – министър-председател, министри, областни управители, кметове, запазваха своите ръководни постове в централните, регионални и местни партийни структури, което създаваше „благоприятна” атмосфера за ширенето на „шуробаджанащината”, „връзкарството”, „кариеризма” и политическата корупция, създаването на „кръгове по интереси”, които в крайна сметка ликвидираха самите партии. Днес партиите БСП, НДСВ и ДПС, както и някои партии от дясното политическо пространство, са в агония.
Кризата в политическите партии никак не е в интереса на обществото, но тя е предизвикана от липсата в Закона за политическите партии механизъм за контрол върху тяхната политическа работа и съблюдаване от всички членове и ръководители огласените организационни принципи и ценности.

За вредата от незрялостта в партийния живот говори преди 80 (осемдесет) години нашият бележит народовед, политик и държавник Димитър Маринов. Ето какво казва той в „Моята биография”, когато разглежда въпроса за отговорностите на министрите пред Народното събрание:
„Ние игнорирахме чл.152 и слехме законодателната власт с изпълнителната и оттам никнеха престъпленията. Правителството, т.е. министрите излизаха из болшинството от представителите народни, които бяха членове на една партия, получила при изборите вишегласие. Тия министри бяха всякога най-видните членове на партията; те немаха страх за някаква отговорност, за каквато говори чл.153 (чл.153 от Търновската конституция гласи: „Министрите са отговорни пред Царя и Народното събрание съвкупно за всичките общи мерки, които те вземат и лично всякой един за всичко, което е той извършил по управлението на поверената нему част”), защото пред княза и да са отговорни, те са недосегаеми, той не може да упражни правата, които му са дадени от чл. 152, които права са му отнети с някакъв си парламентаризъм.
А за отговорност пред Народното събрание, т.е. пред болшинството на това събрание не може и да се помисли, защото туй болшинство никога нема да бламира или да съди своите водители. И по този начин правителството – министрите вършат беззакония, престъпления не само срещу Конституцията, но и такива престъпления, които се наказват от обикновените наказателни закони; кражби, рушвети, подкупи с користни цели за обогатяване, без да им мигне окото. От това се създадоха агитатори, изборджии, службогонци, на които щом им се дадеше длъжност от съпартизанското приятелство, вършеха най-вулгарни беззакония и кражби, защото за такива закон и наказание нямаше.
България не е оскъдна от добри, честни и вещи люде, щеха да бъдат отлични дейци и министри, обаче те не беха партизани и парламентаризмът беше им заградил пътя към ръководството делата на държавата. Аз говоря не за една партия само и за едно правителство, но за всички партии, за всички правителства, които сме имали в течение на целото време от 1879 година до тоя час – 1930 година.”
Тези думи на Димитър Маринов със страшна сила отекват ДНЕС в българското политическо пространство. Политическите партии, в своите днешни образи като стил и методи на работа, са онзи вреден център на гравитация, онази „черна дупка” на демокрацията, която засмуква в едно и трите власти и ги подчинява на един партиен диктат, зад който обикновено стоят нелегитимни субекти, с огромно влияние в обществения живот, чрез ресурса, позволен им да контролират.
Най-бързият и лесен начин да се „запуши” тази „черна дупка” в нашата демократична Вселена е да се приеме поправка в закона за политическите партии, с която да се препоръча и задължат всички партии да освободят от своите Ръководни органи партийни членове на изборни и назначаеми длъжности в държавното управление, като членството им бъде замразено за периода на заемане на длъжностите.
С въвеждането на подобна поправка в ЗПП ще се даде законова възможност на политическите партии да приложат политическия подход - да дават политическа оценка и да търсят политическа отговорност от издигнатите от тях кандидати, заемащи държавни и общински длъжности.
Вие, двамата, следва да дадете пример, защото вече сте определени да ЛИДИРАТЕ НАЦИЯТА, а ТЯ, както виждате, може да бъде мамена за кратко време, но не и вечно.



С уважение и пожелания за успех: Никола Ников, 03.11.2009г., гр. Русе.
 
 
0 #1 RE: ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРСКОТО ПОЛИТИЧЕСКО РАЗЦЕПЛЕНИЕНикола Ников 2012-07-19 00:16
Най-подходящ отговор на коментара на г-н Говедаров може би са редовете от мемоарите на Димитър Маринов, един от доблестните строители на Съвременна България:


„Събранието се отвори с тронна реч на княза, положихме клетва за вярност на Конституцията и се избра комисия да състави отговора на тая реч. В туй време ние настоявахме пред Каравелова да ни обясни въпроса за министрите-депутати. За наше големо изненадване, той беше съгласен с Грекова: министрите да изхождат от Народното събрание, да бъдат и министри и народни представители, защото така било в Англия и в другите конституционни страни и ни цитира съчинения на некои английски писатели. Това управление се наричало парламентарно управление.

- Е, тогава – възразих аз – защо в чл.152 не положихме, че министрите се назначават и уволняват от Народното събрание, ами това право дадохме на княза? ( чл.152 на Търновската конституция гласи: „Министрите се назначават и уволняват от княза”)
- Така се пише, но иначе се упражнява – отговори той. – Требва да има солидарност, съгласие и единство и тогава работите ще вървят успешно, а това ще бъде само, ако правителството изхожда от болшинството на Събранието и има неговата подкрепа.
- Напротив, - казах аз – министрите ще бъдат тогава внимателни, усърдни, точни и ще се пазят от незаконности, когато имат страх от Събранието да не бъдат критикувани и давани под съд, а как ти ще се боиш от мене или моите приятели, когато ти си ми приятел и виден мой съпартизанин? Как ще мога да те критикувам или да гласувам за да те дадем под съд?
Това е невъзможно. И така ще бъде с всички министри, които са депутати и идват на власт не по волята на княза, както гласи чл. 152 и са отговорни и пред него, и пред Народното събрание, а изключително по волята на болшинството, които са всички негови приятели и не са отговорни пред никого, т.е. нямат страх от никого. На тия мои думи той не каза нищо. Обаче видех, че му беше неприятно. От другарите (от либералната партия) едни беха с мене, други с него, но всички одобриха моите мисли.
Това беше 1879 година, месец октомври. Сега, когато пиша тия мои спомени, е 1926 година, месец март, т.е. едно междувремие от 47 години и скоро ще празнуваме 50 годишнината от деня, когато се туриха основите на нашия конституционен живот. Бех чиновник и служител, и то все първи длъжности: председател на окр. Съд, областен Управител, директор на гимназия, директор на Народна библиотека, директор и основател на Етнографския музей, т.е. служба и време, през което съм можал да вникна дълбоко и зрело в нашите държавни и политически работи.
И днес аз съм дълбоко убеден, дето нашите държавни и политически, па и обществени работи не вървят добре, дето в нас партизанството разложи нашия обществен организъм и дето икономически сме много зле с един преголем и претежък дълг към чужди банки – единствената причина е , че ние газихме, тъпкахме Конституцията цели 50 години. Ние се кълнехме в нея, за нейното спазване, а я газихме с всички наши мероприятия.
Ние игнорирахме чл.152 и слехме законодателната власт с изпълнителната и оттам никнеха престъпленията. Правителството, т.е. министрите излизаха из болшинството от представителите народни, които бяха членове на една партия, получила при изборите вишегласие. Тия министри бяха всякога най-видните членове на партията; те немаха страх за някаква отговорност, за каквато говори чл.153 (чл.153 от Търновската конституция гласи: „Министрите са отговорни пред Царя и Народното събрание съвкупно за всичките общи мерки, които те вземат и лично всякой един за всичко, което е той извършил по управлението на поверената нему част”), защото пред княза и да са отговорни, те са недосегаеми, той не може да упражни правата, които му са дадени от чл. 152, които права са му отнети с някакъв си парламентаризъм.
А за отговорност пред Народното събрание, т.е. пред болшинството на това събрание не може и да се помисли, защото туй болшинство никога нема да бламира или да съди своите водители. И по този начин правителството – министрите вършат беззакония, престъпления не само срещу Конституцията, но и такива престъпления, които се наказват от обикновените наказателни закони; кражби, рушвети, подкупи с користни цели за обогатяване, без да им мигне окото. От това се създадоха агитатори, изборджии, службогонци, на които щом им се дадеше длъжност от съпартизанското приятелство, вършеха най-вулгарни беззакония и кражби, защото за такива закон и наказание нямаше.
 

Add comment

Security code
Refresh

Адв. Иван Груйкин в ТВ Скат - зависимата съдебна система, защо няма съд за политици

FACEBOOK

Харесай spravedlivost.net

Адв. Иван Груйкин в Нова ТВ - за незаконните такси на държава и общини

Присъедини се към страницата ни във Фейсбук

Д-р Кацаров за държавната политика в здравеопазването

Общото между социализма и нацизма

Какво е Капитализъм и кое е общото между Социализъм, Фашизъм, Комунизъм и Нацизъм

Пресконференция на Справедливост в Русе 15.02.2012

ПЕТИЦИЯ

Петиция за Лустрация агентите на Държавна Сигурност на Комунистическа България

Media RSS


You are here  : Начало ПОДКРЕПИ