Велика събота бележи края на 40-дневния пост. Това е ден на молитви и мълчалива равносметка в подготовка за Възкресението в неделя. Векове наред на него в западните църкви не са се отслужвали литургии. Сега при католиците службата започва след залез-слънце с пасхални свещи, символизиращи тялото Господне, и четене от евангелията в очакване на 12-ия час. Светлините в храма, угасени на Велики четвъртък, отново светват. Свещениците пеят „Алилуя“ за първи път от началото на постите.
Празникът е известен по света с различни имена – във Филипините го наричат Черна събота, в Чехия – Бяла събота. Казват му още Великденско бдение, Пасхално бодърстване, Смъртна събота, Мъртва събота, Погребена събота. В Мексико го отбелязват като Деня на Юда и хората горят чучела на предателя на Исус. Камбанен звън отбелязва края на постите.
В православието Велика събота е „най-благословеният седми ден“ от Страстната седмица, когато Христос лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Вярващите са притихнали в очакване на Възкресението.
На Велика събота у нас обикновено се служи утреня (като всяка утреня и тя започва вечерта на предния ден – Велики петък).
Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, сред които Дева Мария и Мария Магдалена, дошли на гроба Господен. Свещеник, носещ Евангелието и плащеницaта, заедно с богомолци със запалени свещи обикаля около храма. Процесията свидетелства, че цялата Вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на „живота на света“ в смъртта.
Вечернята на Велика събота се служи сутринта заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.
Четат се 15 паремии – пророчествата за Христа, някои от които самият Исус е съобщавал на учениците си.
В събота започва празничната украса на храма – траурните цветове на илитоните (покривките на Св. престол) и централната завеса се заменят с бели с празнична бродерия. Тези промени показват триумфа на Христос над грехопадението, дявола и смъртта.
Привечер преди Възкресение храмът символизира гроба на Спасителя, вратите са затворени, а подготовката за възкресната служба започва отвън, където йереите изпълняват последните молитви.
Денят преди Възкресение е последният за подготовка на честванията за неделния празник, тъй като Разпети петък е ден на скръб и не се захваща никаква работа. В Страстната събота преди изгрев-слънце се замесват великденски козунаци – израз на почитта към Спасителя. Боядисват се яйца, ако не сте успели да го направите в четвъртък. Първите две са червени – едното се поставя до иконата на Богородица и престоява там до следващия Великден. Вечерта преди следващото Възкресение някои го заравят в земята за плодородие и благоденствие в дома. Вярва се, че то има чудодейна лечебна сила. С второто червено яйце мажат бузките и челата на децата, за да са здрави през цялата година.
Денят е отреден и за посещение на гробищата, отдаване на почит към починалите. Жените преливат и прекадяват могилите. Раздава се хляб и боядисани яйца за душите на мъртвите. На гробовете се полагат цветя, които са престояли в църквата от Велика сряда до Разпети петък. Това е последната възможност да се ходи на гробовете на починалите близки, тъй като Великден е време на радост и помени и панихиди не се отслужват до Томина неделя.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase. Източник dnes.bg