Доган ще прави нова партия, но дали ще му позволят?

Делян Пеевски имаше нужда от 10 месеца, за да изтръгне ДПС от ръцете на основателя на партията Ахмед Доган.

Санкционираният от САЩ и Великобритания за корупция бизнесмен и партиец първо удари Доган, като му отне сараите и ТЕЦ-а, успявайки по някакъв начин да активира ортака на почетния председател – Данаил Папазов.

После започнаха ударите на прокуратурата и антикорупционната комисия срещу най-близките хора от обкръжението на почетния лидер. В средата на август бе арестуван Румен Гайтански – Вълка, който беше известен като един от най-близките хора до Доган. След това дойде каскадата от загубени дела пред Върховния административен съд и лишаването на Доган от партийната субсидия.

Паралелно с това вървяха предизборни акции на прокуратурата срещу близки до Доган активисти и кметове. С белязани пари на паркинг пред хипермаркет в София бе арестуван Джейхан Ибрямов, един от най-близките хора до Доган, който се занимаваше с организацията на изборния процес. Точката бе сложена със запорите върху едрия бизнес на сина на Джевдет Чакъров – Сами, което накара съпредседателят на ДПС да предаде цялата власт в партията в ръцете на Делян Пеевски.

Сега Доган и отломките от партията, които му останаха верни, се намират в парадоксалната ситуация да дават „Ново начало“ на ДПС, докато Пеевски разполага със запазената марка. Въпросът е дали Пеевски може да се намеси отново и да попречи на Доган да направи нова партия?

Блицкригът, който Пеевски устрои на Доган, беше немислим без удивително точно синхронизираните действия на прокуратурата, антикорупционната комисия и спечелените дела пред Върховния административен съд. Дали Пеевски може повече?

Кой контролира Софийския градски съд?

През януари т.г., докато Пеевски овладяваше марката „ДПС“, Висшият съдебен съвет избираше нов шеф на Софийския градски съд. Въпросът е важен, защото именно пред този съд се провежда регистърното производство по Закона за политическите партии.

На 25 януари бившият говорител на Софийската районна прокуратура Руси Алексиев направи огромен скок в своята съдийска кариера, след като бе избран за председател на едно от най-важните съдилища в държавата – Софийския градски съд (СГС).

Руси Алексиев остана единствен кандидат за позицията след изненадващия отказ на досегашния председател Алексей Трифонов. Тогава из коридорите на Съдебната палата в София се говореше, че това развитие в градския съд може би следва логиката на войната в ДПС.

Преди да стане шеф на СГС, Руси Алексиев беше заместник-председател на Софийския градски съд. В това си качество той позволи подслушването, което доведе до ареста на близкия до Ахмед Доган политик Джейхан Ибрямов.  Съдията позволи подслушването, въпреки че по това време Ибрямов беше под защитата на два имунитета – като действащ депутат и кандидат за депутат.

Съдия Руси Алексиев обяви, че имунитетът не пази от подслушване, защото СРС-тата били „извънпроцесуална дейност“.

Случаят с ДОСТ

Софийският градски съд е проявявал склонност към директна намеса в политиката, която става особено видна при опитите на отцепили се от ДПС активисти да си направят собствена партия. В края на декември 2015 година Ахмед Доган все още беше единственият човек в ДПС, чиято дума беше закон. Три дни преди Коледа той обяви, че снема доверието си от лидера на партията Лютви Местан, който светкавично се оказа със свалена охрана от НСО. В паниката си Местан извърши нещо немислимо, укривайки се в турското посолство.

Половин година след този случай Лютви Местан се опита да предизвика влиянието на Доган върху българските турци. Той внесе в Софийския градски съд документи за учредяване на партия ДОСТ и … получи отказ. За първи път в казуса „ДОСТ“ магистрат си позволи да размаха етническата карта и тълковния речник, за да постанови отказ от регистрация на политическа формация.

Детайлно проучване върху достъпната част от архива на съда показа, че съдия Лилия Илиева от СГС отказва да регистрира партията на Лютви Местан „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ (ДОСТ) с аргумент, че тя формално отговаря на закона, но не и на духа му. Няма друг такъв случай.

Абсолютен прецедент е използването на тълковния речник, за да се атакува самото име на партията – ДОСТ (чуждица в езика, означаваща „приятел“, идва от турския и персийския език – б.р.). Съдия Илиева твърди, че партията има етнически характер, защото нейните учредители са предимно с турски имена.

Решението на съдията по казуса „ДОСТ“ влезе в директен конфликт със съдебната практика до момента. В самата партия ДПС мнозинството от учредителите са с турски имена. Подобен е случаят с НДСП, която през 2016 година имаше свои депутати в рамките на „Реформаторския блок“. Отделно, има десетки съдебно регистрирани ромски формации. Съдия Лилия Илиева накрая стига до заключение, че ДОСТ е етническа партия, макар тя да не декларира „формално“ етнически цели.

Няколко месеца по-късно Върховният касационен съд отмени това решение и позволи регистрацията на ДОСТ. Съдът каза, че аргументите на Илиева за партията на Местан са били твърде „хипотетични“.

Случаят с ДОСТ не е първият, в който българският съд се намесва директно в политическия процес. Първият беше с НДСВ през 2001 г., а през 2009 г. бе направен опит „Синята коалиция“ да бъде спряна от участие в изборите за Европейски парламент. Тогава съдийките Таня Райковска (по казуса с НДСВ) и Димана Йосифова (по делото за регистрацията на СДС, част от „Синята коалиция“) все пак се постараха да формулират някакви проблеми с документите, колкото и спорни да бяха изводите им.

После те получиха добро кариерно развитие, като Райковска стигна до Конституционния съд, а Йосифова – до съдебния инспекторат.

Ролята на ДАНС

Възможностите за намеса в политическия процес не се изчерпват само със Софийския градски съд. Има два случая, в които партии са били забранявани след намесата на ДАНС. Първият е от 2011 г., когато се учредява партията „Обединение на всички българи“ с лидер Тодор Тодоров, когото медиите разконспирираха като влах.

Агентите на ДАНС отиват в Плевен и карат учредителите да пишат обяснения. Това е единственото дело, по което ДАНС прави етнически профили на замесените, които се оказват роми, а не власи. Събрани са множество доказателства, че никой от подписаните не знае каква партия е учредил. Това не е изненадващо предвид правописа в хвърчащите листа от тетрадки, които партията подава за законни документи.

„ПоТписка на събранието на учредение на П.П. О.В.Г. гр. ПлевАн“, пише в едната папка по делото.

Накрая се появява и свидетел, който признава, че е влязъл в играта, защото е мислел, че се създава „влашка партия“. Това признание и нелепите документи са достатъчни за съдия Костадинка Недкова да разтури „влашката партия“.

През 2014 г. ДАНС се намесва и при регистрацията на ромската партия „Обединение, прогрес и справедливост“ (ОПС). Справката на ДАНС показва, че сред учредителите на партията има двама покойници, един непълнолетен и един напълно несъществуващ човек. От всичките 584 учредители 300 не си знаят собствените подписи, защото на различните документи са се подписали по различен начин.

Интересното е, че по същото време (2014 г.) е регистрирана партия „Възраждане“, за която са събрани подобни доказателства, но партията все още съществува.

Едва шест години по-късно прокуратурата внася искане за заличаване на „Възраждане“, защото от 580 учредители 108 са заявили, че подписите в списъците не са техни, 87 – че не са подписвали декларация за индивидуално членство, а 120 души са свидетелствали, че изобщо не са присъствали на събранието. Съдът отхвърля искането като закъсняло и потвърждава регистрацията на проруската партия.

Всички тези казуси показват, че кръгът около Ахмед Доган може да очаква бурно регистърно производство, ако се наложи да е такова.

Красен Николов