Кадър Смолян, архив
„Ех, ти, Смолян, Смолян, чуден град си ти! Най-красив си, Смолян в Родопа, ти !“. Много смолянчани си спомнят тази песен, особено по-възрастните и вече с определена носталгия.
Смолян продължава да е красив, но живеещите тук намаляват драстично с всеки изминал ден. Единственият факт, който ни успокоява е, че тази тенденция се наблюдава в цялата държава и особено в по-малките и средни градове на страната.
Има хора, които си спомнят за времето на соца с носталгия въпреки тоталитарното управление, репресиите, забраната да се пътува и т.н. Най-интересното е, че хората коментират всичко пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза спомени, пише 24rodopi.com
В историята на съвременния град е паметна 1983 г., когато тържествено е открит новия център. Това се случва на 16 септември същата година. В присъствието на Дипломатическия корпус и местното население, Тодор Живков официално и тържествено открива новия модерен център на града.
От едно изостанало в миналото селище, Смолян се превръща в един от градовете „витрина на социализма“ по онова време. Трябва да се отчете и фактът, че грандиозният инфраструктурен проект, с построените монументални обществени сгради и транспортни съоръжения, изниква буквално върху една гола поляна. Новоизграденият център на града, със забележителните си сгради, чиято архитектура е съобразена с местните традиции и околната среда, става еталон за строителството през 80-те.
Новият център се строи повече от 10 години и в него участва цялото местно население.По това време имаше виц: „Защо няма мухи в Смолян, защото са на бригада“. „Много беше тържествен този момент на откриването на Новия център. Усмихнати и щастливи хора ще живеят в един нов град“, спомня си 78-годишната Снежана.
По онова време Смолян е достигал на моменти почти до 50 хиляди души. По заведенията нямаше места… „Беше весело, смеехме се, бяхме щастливи. Никой не говореше за безпаричие, за болести, нямаше страх за утрешния ден. Не се плащаше нито при лекаря, нито при зъболекаря. Със съпруга ми ни опростиха заем от 10 хиляди лв, с който си купихме апартамент. Условието на държавата беше в рамките на три години да родиш две деца. Дъщеря ми беше на една годинка и след две години се роди и сина ни. Каквото и да говорят социалната политика беше на ниво „, разказва спомените си 52-годишната Даниела.
Още в 24rodopi.com
За реклама в „Петел“ на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Източник: petel.bg