Всички счетоводни начини да се намали дефицитът за 2023 г. не го намаляват дългосрочно. Целта на Маастрихтските критерии е дългосрочно да имаме здрав бюджет, а не за една година да го намалим. Това заяви пред БНР икономистът от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев.
Ако целта на намаляването на дефицита до 3% са критериите за еврозоната, изобщо няма смисъл да се занимаваме с ПВУ и европейските средства. В методологията, по която ЕК оценява дефицита, те не фигурират, поясни той.
Според него не е добра бюджетна практика да се декапитализират държавните предприятия, за да се запълни дупка в хазната за тази година.
Панчев посочи, че се опитваме да намалим дефицита за 2023 г., но не говорим за намаляване на тези дефицити в дългосрочна перспектива. По думите му затягането на разходите на ведомствата е възможно, но повече от половин процентен пункт намаление на дефицита не може да се постигне.
Икономистът изтъкна, че най-голямо намаление на дефицита програма може да се получи от капиталовата програма, но е важно кои точно проекти ще бъдат премахнати.
Панчев бе категоричен, че е нужно да се таргетират разходите, за да се стабилизира дефицитът. Според него това трябва да бъдат „системни разходи, които да бъдат намалени. Не конкретно за 2023 г.“
Икономистът посочи като вариант за подобряване на приходната част да се възстанови намаления ДДС. Всичко останало е контраппродуктивно за дългосрочния ръст на икономиката. Станат ли данъците твърде високи, хората имат стимул да ги отбягват, допълни той.
Стоян Панчев подчерта, че няма риск България да тръгне по гръцкия сценарий. Той отбеляза предпазната роля на валутния борд за това. България има вторият най-нисък дълг в Европа като процент от БВП. За да получим гръцки сценарий, трябва сме в еврозоната. Еврозоната позволява гръцки сценарий, защото субсидира дълга, поясни икономистът.
Стоян Панчев изрази дълбоки съмнения, че дори да постигнем 3% дефицит за тази година, ще влезем в еврозоната. Освен това според него 600 000 подписа за референдум по темата са ясен политически сигнал към Брюксел и Франкфурт, тоест „има и политическа спирачка“.
Източник dnes.bg