КОЙ накара кмета на Ямбол да подари Бранековата къща на фондация „Лили Иванова“?

Забелязахте ли кой е в Инициативния комитет на Илияна Йотова?

Сред имената е и журналистката Валерия Велева – фигура, около която от години съществуват сериозни публични политически спорове и критики за близост с определени политико-икономически среди.

В публичното пространство Велева многократно е била свързвана с Делян Пеевски и с медийно влияние в негова полза. Именно тук възниква въпросът: каква е ролята ѝ днес и защо присъства в инициативния комитет на Илияна Йотова?

Още по-интересен става въпросът, когато погледнем към Ямбол.

Валерия Велева е известна и с близките си отношения с Лили Иванова и с активното популяризиране на нейната дейност. През август 2025 г. фондация „Лили Иванова“ отправя официално предложение до Община Ямбол за използване на Брънековата къща като пространство за култура, включително за майсторски класове и подкрепа на млади таланти.

Междувременно имотът, който е ремонтиран с публични средства за стотици хиляди левове, е предмет на предложение за безвъзмездното му предоставяне.

И тук идва неудобният въпрос:

Защо точно този имот? Защо точно тази фондация? И кой стои зад цялата схема?

Към момента, по информацията, с която разполагаме, обещаните културни дейности в Брънековата къща не са започнали. Ако това е така, гражданите на Ямбол имат право да получат ясен отговор какво се случва с един от емблематичните имоти на града и каква е реалната полза за обществото.

Още повече въпроси пораждат политическите връзки, които се обсъждат публично.

В публичното пространство се правят твърдения за близост между определени политически фигури и Делян Пеевски, както и за политическото влияние на този кръг. Тези твърдения трябва да бъдат проверени, а не приемани без доказателства. Но именно затова институциите дължат пълна прозрачност.

Ямбол не е ничия политическа собственост.

Гражданите не са дали стотици хиляди левове за ремонт на общински имот, за да се превръща той в поредния елемент от неясни политически и културни зависимости.

Ако зад всичко това няма нищо нередно — нека документите бъдат показани.

Кой е предложил сделката?

Какви са условията?

Какви ангажименти поема фондацията?

Какви дейности реално са извършени?

Кой ще контролира изпълнението?

И защо Ямбол трябва да предоставя безвъзмездно публичен имот, ремонтиран с парите на данъкоплатците?

Най-притеснителното е усещането, че след години на политически протести и обещания за промяна старият модел не е изчезнал.

Може би просто е сменил формата си.

Гражданската енергия не бива да бъде похабявана, а публичният ресурс не може да бъде разменна монета между политически, медийни и икономически зависимости.

Ямбол има право на отговори.

Вестник „Ямбол“