Европейската комисия е готова да наложи общоевропейска забрана за внос на зърнени култури от Украйна в пет държави, сред които и България, но с условието е тези страни да отменят своите еднолични забрани за вноса.
„Истината е, че наистина търговските режими са от компетенцията на ЕК, както и мита, така и размера на митата и самите мита, които отиват директно в ЕС. Тук, както каза и колегата от зърнопроизводителите, спомена Словакия, но първо Полша сигнализира. Тя е засякла ред такива и токсини в зърното, и ГМО сортове при слънчоглед и при пшеница, това са все неща, които са забранени в рамките на ЕС. Украйна върви един дълъг път, по който и ние сме вървели. Ако си спомняте, те 2014 подписаха договор за субсидирано членство, холандците бяха против и т.н. Те трябва да извършат ред неща и през този период, когато са асоцииран член, накрая ще се стигне до пълна нула – никакви квоти и такси. Това обаче става постепенно, трябва да се лицензират техните предприятия, те да приемат определени закони, да забранят ГМО-то, както е у нас. Поляците всъщност на тази база внасят забраната. Аз не знам нашите какво са пратили в Брюксел, но това, което видях в полския документ, това е едната причина, която те подчертават“, каза доц. д-р Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН пред Bulgaria ON AIR.
По негови думи Полша би могла да се защити пред Европейския съд, ако остави остави едностранните мерки за забрана на вноса.
„Те са две – едното е това за Украйна като асоцииран член и за това, което е разрешено за внос – там няма как да го спрем, нямаме законно основание да го спрем, освен ако не са нарушени изискванията, защото, за да внасяш в ЕС, трябва да изпълняваш същите изисквания, които изпълняваме и ние членките на ЕС по отношение на качество и санитарен контрол. Второто споразумение, което беше прието набързо и то нямаше как да е след началото на войната, то е за реекспорт и за осигуряване понеже се води война, а ние сме солидарни. Ние поехме ангажимент целият ЕС да осигури коридори за реекспорти. Тогава вече качеството няма такова значение да отговаря изцяло на изискванията на ЕС, но част от тази продукция отиде в нашите предприятия, а тя не трябваше не бъде там“, обясни доц. Боюклиев.
„Когато излезе, таксата се освобождава. Трябва такива мерки, които не са забранени. При нас просто нямаше контрол. Първа страна е Румъния, те влизат вътре, трябва да премине през територията на България и да излезе – или до пристанищата, или сухопътно. Никой обаче не е контролирал това и наистина се пълнят маслобойните предприятия и мелниците с такова зърно, което сега казват, че са го проверили“, каза още той.
„В същото време министърът според мен се изложи като държавник, защото каза, че са засекли ред такива нарушения като в Полша, но не са ни ги съобщили, докато поляците при всяко такова нещо, тяхната агенция за храните, съобщават. Ние изведнъж разбрахме, че и при нас има такива решения. От друга страна излизат съобщения, че слънчогледът е украински и отговаря на всички изисквания и е безопасен. Дали е така, не знаем. Дали са съобщили в Брюксел, не знаем. Сложна е обстановката. Това, което Брюксел предлагат, е разумно. Тези пари са много малки, те ще помогнат, за да се продължи складирането на това зърно, да можем да продадем на по-ниска цена, да го реализираме преди реколтата“, смята доц. Боюклиев.
По негови думи Брюксел няма нищо против ние да си контролираме вноса и да се спазват търговските регламенти.
„Предстоят другата седмица много важни срещи – едната със съвета на министрите по търговия, а другата с аграрните. Но ако тръгнем да защитаваме позицията си от типа „нашите ще фалират, затова спираме техните“, това не е европейско и няма как да мине.
„Аргументите трябва да са, че не се спазват изискванията на споразумението за солидарност, което разрешава реекспорт. Но те ще ни питат къде са ни органите. Защо това, което влиза на границата, не го контролирате след това дали е излязло. Това ще бъде сложно, защото те пък от друга страна трябва да се контролира дали ще излезе“, каза още доц. Боюклиев.
Източник dnes.bg