Снимка БГНЕС, архив |
„Случила се е необратима промяна, живеем в различна епоха и вече няма никакво значение дали ние решаваме дали нещо ще се промени или няма да се промени. То ще се промени със сигурност, ако вече не се е променило безвъзвратно – и това е състоянието на четенето. И затова моята теза е, че трябва да се тръгне не от защитата на великите творби и литературния канон, а от състоянието на читателските практики.
Днешното поколение е дигитално поколение, те четат по различен начин и ние не можем да не се съобразяваме с това. Който не се съобразява, ще бъде понесен и отвят от реката, която идва отдолу…“
Това коментира пред БНР проф. Александър Кьосев, преподавател по културна история на модерната епоха.
„Има технологична, медийна и културна промяна, която бележи нова епоха, специалистите отдавна говорят за нея. Това е епохата на интернет, която идва и замества Гутенберговата епоха. Дали това ще стане бързо или бавно, как ще стане, какво трябва да се запази и какво не трябва да се запази, е предмет на голяма дискусия, но тенденцията е видима и промяната ще се случи, все едно кой какво мисли.“
Идеята на известния културолог и литератор за преосмисляне на образованието по литература идва в момент, в който отзвукът от слабите резултати на завършващите 7 и 12 клас все още не е заглъхнал, но и все още не се е чуло предложение за смислена и съществена промяна на образователния модел, който очевидно е в дълбока криза.
Засега МОН просто предлага преместването на литературни произведения от един клас в друг и включването на един автор за сметка на друг.
Източник dnes.bg