След като една година лидерите на ПП-ДБ обясняваха, че са клекнали на ГЕРБ и ДПС заради промените в конституцията, подкрепата за номинацията на Десислава Атанасова изглежда като предателство към избирателите им и това няма да им бъде простено. Това е поредният пример за огромната цена на малките компромиси.
Притеснителното в случая е, че през следващите месеци предстои гласуването на няколко десетки членове на различни държавни комисии и регулатори – КЗК, КФН, висши съдебни съвети и още няколко, всички критично важни за различни сектори. При тях компромисите, които ПП-ДБ ще бъдат притискани да правят, ще бъдат вероятно и много по-сериозни.
В схемата за усвояване на публични активи – изградена през последното десетилетие от ГЕРБ и Пеевски, Конституционният съд дори не е толкова важен. В него се разглеждат теми с много опосредстван материален интерес. КЗК обаче контролира обществените поръчки и смяната в собствеността на различни компании. Това е огромна корупционна власт. КФН може (и го прави) да „размазва физиономии“ по поръчка. ВСС контролира главния прокурор, а той може да вкарва в затвора. Или по-скоро може да НЕ вкарва в затвора.
Издигането на Десислава Атанасова е демонстрация на заявката от Бойко Борисов след местните избори: „Било каквото било, вече ще бъде както беше.“ А какво беше преди може да си припомним от друго изказване на Борисов: „Магаре да бях вързал за депутат, щяха да го изберат.“
Самата Десислава Атанасова си позволи да цитира покойния Кристиян Таков, че „ще пази правото дори и от закона“. Дано разбира за какво става въпрос. Но за останалите участници в тази сцена от политическия спектакъл може би е уместно да припомним някои от пророческите думи към студентите на един от създателите на „Да, България“, какъвто беше доц. Таков:
„Обществото ни дири стабилност не в морала си, а в институции. Ала институциите се състоят все от хора; хората пък често нямат морал.
Времето е особено.
– знаем закона, но сме забравили приличието;
– търсим формални доказателства за очевидното; – спазваме процедури, за да загърбим разума;
– решения се вземат колективно, но не за да са мъдри, а за да са безотговорни.
Времето е особено.
– Полуграмотните са на почит;
– Безчестните са богати; – Честните – нечути;- Пред Храма дъни чалга, а Светият синод не е разбрал.
…
Не се лъжете. Времената винаги са били особени.
Днешното, освен че е особено, е и доста объркано. Но и това не е ново – спомнете си Ботевото „погледът мрачен, умът не види, добро ли, зло ли насреща иде“. Към 140 години оттогава. Все сложно и все объркано. И все особено.
Тъкмо повод да кажете като милиони преди вас: „Искам да съм честен, но ми пречат.“
Рядко ще сте пред съдбовни избори. Развратът иде от малките компромиси и от ежедневността на злото. Ще маскирате страха си като разумност, алчността си като предвидливост, а безчестието си – с изкусна аргументация.
Но тогава не пледирайте за невинност – разсъдъкът може и да ви заблуди; сърцето ви обаче знае.
…
Така че бъдете спокойни – изборът е ваш. И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.“
Йово Николов, Капитал
Източник: mignews.info