Интернационализацията на висшето образование в България е много важна крачка за повишаване на качеството, но за съжаление голяма част от факторите, от които зависи, явно не считат, че това е толкова важно. Ние имаме само 7% общ брой на чуждестранните студенти в България, голяма част от тях са от Европейския съюз, от Гърция в специалности като медицина и фармация. Има огромен потенциал и ако това не бъде поставено като стратегически приоритет, той няма да се реализира. Това каза доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет към СУ “Св. Климент Охридски”, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.
„Надявам се, че във всички спешни мерки, които трябва да бъдат предприети от новото правителство, някой ще обърне внимание на висшето образование. Защото колкото по-рано започне същинската му трансформация и интернационализация, толкова по-силни ще са ефектите за всички сектори на икономиката”, подчерта доц. Георгиев.
Много се надявам, че някой някога ще обърне внимание не само на нормативната база в сферата на образованието, но и на инфраструктурната. В университетите бяха инвестирани средства в центрове за компетентност, за върхови постижения, но това е капка в морето в цялостната инфраструктура, с която разполага висшето образование. Сградата на Стопанския факултет, например, е бивше общежитие на 68 години. Тоест тя няма как да бъде модерна сграда, отговаряща на стандартите, ако не бъдат направени доста сериозни инвестиции в тази посока, посочи събеседникът.
„Ние се опитваме вече доста години да привличаме магистри от чужбина – както от традиционни, така и от нови пазари, да записват програми в България. Самият процес, по който един чуждестранен студент, особено извън Европейския съюз, кандидатства, трябва да му се признае диплома за бакалавър и така нататък е толкова тежък и толкова некоординиран, че всъщност това се оказва занимание, което само най-мотивираните кандидати успяват да преминат. Само ще ви дам пример – един студент от Индия записва магистратура при нас и този процес отнема с всички стъпки 16 месеца, докато, за да запише магистратура във Великобритания, му отнема 3 седмици”, разказа доц. Георгиев.
Според него е много важно да привлечем повече международни студенти, защото те идват с опита си и магистрите идват с опита си от обучението си като бакалаври.
„Всъщност това, което трябва да се опитаме да направим, е да привличаме поне толкова студенти от чужбина в България, колкото наши гимназисти отиват да учат навън”, допълни събеседникът.
По думите му трябва да направим едно от двете неща – или казваме, че не искаме да се интернационализираме и почваме да затваряме или да сливаме университети, или си поставяме за цел да привлечем студенти от един пазар, който е хиляда пъти по-голям от националния – а именно от целия останал свят.
„Според мен второто е по-правилното, защото има редица държави, които имат дял на чуждестранните студенти от 30-40%. Потенциалът за нашата държава за чуждестранни студенти е пет-шест пъти по-голям от настоящия”.
За последните десет години системата на висшето образование като цяло е доста по-напред от състоянието, в което беше, бизнесът гледа по друг начин на партньорството си с университета и например нашият факултет има близо 200 споразумения с компании и институции, като се създават цели програми съвместно с работодателите. Все повече трябва да се мисли и да се работи в посока на бизнес към науката, категоричен бе събеседникът.
Какви са критериите, които покри Стопанският факултет към СУ “Св. Климент Охридски”, за да получи акредитация от АМБА, която е една от трите големи акредитационни агенции в света за бизнес училища и какви са ползите за студентите от тази акредитация може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Източник dnes.bg