През юни 2023 Борислав Боби Сарафов бе инсталиран на прокурорския престол, над който е само Господ. Това се случи след като „въшките“ от ВСС – както ги нарече колегата им Йордан Стоев – изритаха за отрицателно време станалия неудобен вече Гешев. Неудобен за „Банкята“ Борисов и за Пеевски – които в национален ефир дадоха команда “уволнение” към ратаите си във ВСС, съответно чрез своите говорещи кукли Мария Габриел и Мустафа Карадайъ.
Командата бе светкавично изпълнена, а през изминалите три години Сарафов се занимава ексклузивно с три неща: да загробва ключови досъдебни производства, да генерира скандали и да пази собствения си престол. Вече отразихме първите две години от неговия (не)мандат и смачканите през това време дела, като разследванията ни може да се припомните тук и тук. Сега дойде време да разкажем и за голямото мачкане през 2025.
Прегрупирането на Джуджетата
Безспорно златен медал за мачкане през изминалата година отнася делото „Осемте джуджета“. То бе прекратено на 12-и март 2025 г. от прок. Йордан Петров, само 2 дни след като от кабинета на и.ф. главния прокурор бе изпратен до медиите видео-компромат, уличаващ европрокурора Теодора Георгиева. Същевременно, на 15-и март 2025 Сарафов се среща с делегация от европрокурори от централата в Люксембург и им заявява, че имал доказателства за това как Еврото е корумпирал Георгиева. Както вече подробно анализираха колеги, взета в съвкупност ситуацията е толкова шизофренна, че повече няма накъде. Очевидно милиционерските мозъци не са дообмислили внимателно конструкцията и логиката на активното мероприятие, поради което накрая то компрометира основно тях самите. За пореден път.
В този ред на мисли няма как да пропуснем и „прегрупирането“ в самата администрация на Сарафов. След като той самият напоително обясни как прес-центърът се използвал за захранване с компромати на ПИК и прочее недялковци, през април м.г. СГП смачка и това досъдебно производство. Разбира се, това захранване продължава и до ден-днешен (както видяхме по-горе), което пък удобно позволява на прокурори-джуджета да се „самосезират“ когато потрябва. Подобно самосезиране от сериозни журналистически разследвания обаче няма да видите. Поради което, ние вече имаме практиката сами да оформяме и входираме сигнали в прокуратурата – така че после да имаме правото да упражним съдебен контрол над смачкването на сигнала ни.
След изригването на открита война между главния каскет на републиката (Гешев) и неговата дясна ръка Сарафов през май 2023, двамата засипаха подчинената им прокуратура със сигнали един срещу друг. Сигналът на Сарафов, по който производството бе прекратено на първи април м.г. (не е шега) касаеше няколко прегрешения гешеви, които ще изброим по възходяща важност. Първо, ползване на Регентската вила в Боровец като частен имот. Второ, незаконни записи от Гешев на Йордан Стоев от ВСС (който нарече колегите си “въшки”), както и на други магистрати и дори политици. Трето, неправомерно вмешателство на Гешев по делото Барселонагейт, с цел то да бъде максимално ускорено и таргетирано лично срещу Бойко Борисов. Видимо от факта на прекратяването на преписката срещу Гешев, обаче, явно и тук прегрупирането приключи успешно. В замяна пък Гешев, от своя страна, спря да обикаля студиата и да дава интервюта. И бързо забрави за обещанието си да съди Сарафов за клевета.
Самото скалъпено дело срещу Явор Златанов и сестра му, дало началото през 2019 на скандала Осемте Джуджета, тихомълком приключи… в Кюстендил. ОПГ-то на сем. Златанови, гръмко оповестено от спец-прокуратурата през 2019 и довело до небивали извращения на правото, закона и морала, е прекратено от анонимен прокурор от районна прокуратура Кюстендил. Това се случва след като СГП преквалифицира „тежките“ престъпления на ОПГ-то в по-леки такива, което обуславя и промяна на местната и родова подсъдност на делото. Прекратяването е потвърдено след съдебен контрол.
Кражби за милиони от магистрали и ДКК
Шесто управление, т.е. шести отдел, на градската прокуратура е мястото, където се загробват всички дела срещу пладнешките инфраструктурни грабежи по времето на ГЕРБ. Водещото дело в това отношение е т.нар. „Хемусгейт“, в което десетки милиони бяха изнесени в чували от централата на „Асет Банк“ на Маджо, след което изчезнаха по посока Банкя и „Берлин“. Вече стана известно, че сарафовата прикриватура е свалила всички обвинения от едрите шарани – и на пангара са останали само дребните цаци. Т.е. дежурните бушони и сламени лица, които така или иначе са затънали до ушите и в други „магистрални“ дела – например делото „Агромах“. Така че едно дело повече или по-малко за тях е без особено значение.
Малко преди Нова година СГП прекратява и друго знаково дело, за мащабни ин-хаус кражби, т.е. възлагания, чрез Държавната консолидационна компания (ДКК) – по времето на кабинета „Борисов 3“. За разлика от другите дела обаче, тук министърът на икономиката е активно процесуално легитимиран да обжалва. Поради което анонимният прокурор възприема новаторски подход – не изпраща постановлението в министерството. Което е пряко нарушение на НПК, но няма кой да се занимава с това. Особено след като нарушителят е прокурор.
През 2025 засякохме и развитие по друго „магистрално“ дело, т.нар. „ДжиПиГейт“. Макар самото спиране на делото да се случва през 2023, показателно е, че пак няма кой да обжалва. Например принципалът МРРБ като ощетено юридическо лице. Припомняме, че старт на това дело за тънък асфалт, корупция и двойно счетоводство даде наше разследване от 2018. То ще се запомни и с това, че при опит да спрат унищожаването на счетоводни документи край едно пернишко село, нашият колега Димитър Стоянов и румънския колега Атила Биро /Attila Biro/ бяха проснати на земята от Народната Милиция (МВР), с насочени към главите пистолети. Подчертаваме – през това време купища компрометиращи документи спокойно изгоряха, без обаче полицаите да дават вид, че това ги тревожи.
Ключови кадри на статуквото на каишка
Продължаваме със серията икономически престъпления. Някогашният кадър на Има Такова Начало (ИТН) Любомир Каримански трябва сериозно да почерпи Сарафов и шесто управление на СГП. На 9-и май м.г. прокурор Николай Гугушев прекрати 10-годишното разследване на скандалната схема, в която с подписа на Каримански „Инвестбанк“ изплати над 1 милион лева на неграмотен клошар от “Модерно предградие”. И по този начин „изпълни“ окончателно съдебно решение. Очевидно за пореден път единственият виновен е пак клошарят. Който дори не знаем да е открит и разпитан, да не говорим за съден.
Някъде през втората половина на 2025, Сарафов силно пристегна и прокурорската каишка, на която е закачен Румен Спецов. Спряното досъдебно производство, свързано с прехвърлената от Спецов на клошар тежко задлъжняла фирма, бе рестартирано. От което можем да заключим, че клошарят е бил намерен и разпитан. Това се случва още докато Спецов бе шеф на НАП, но вече бе спряган за особен, свръховластен управител на „Лукойл“ в България. Държането му във висящо наказателно-правно положение гарантира определено негово поведение по ключови теми. Например окончателното покриване на паричните потоци от Валентин Василиевич Златев към Банкя, Барселона и Истанбул. Покриването също така и на насрещната престация за Владко и Бойко, благодарение на която през цялото управление на ГЕРБ на руската фирма бе позволено да си спести десетки милиарди корпоративен данък. И още редица мръсни, малки (и не толкова малки) тайни.
Портних, Каратиста и Олинезата
Един от наистина патологичните случаи на 2025 е безспорно този на бившия руски гражданин и дългогодишен гербер Иван Портних. Делото срещу него за безпрецедентния фекален разлив във Варна ще бъде основно запомнено с неистовите опити на прок. Силвиян Иванов Стоянов да отърве Портних от наказателна отговорност. След като през 2024 съдът на два пъти му върна обвинителния акт като негоден, Стоянов пое ново начало, т.е. нов курс, към прекратяване на делото. Община Варна, в лицето на кмета Благомир Коцев, обаче неизменно обжалва прекратяването пред съда. През март м.г. съдът отменя прекратяването – което обаче не пречи на Стоянов отново да прекрати делото няколко месеца по-късно. Към днешна дата съдебният контрол е все още висящ, като вече странно дълго се бави произнасянето на Апелативен съд Варна. Че има натиск към съда да изпере Иван Никола‘ич едва ли е под съмнение, но ние се надяваме и този път съдиите да устоят. А що се касае до прокурора Стоянов, вариантите не са много. Или от София му е звъннало лицето Б.Б. Сарафов (след задушевен разговор с Пеевски в хотел „Берлин“), или пък Иван Николаич се е откупил по най-стария и най-прозаичен начин. С шоколадови бонбони. Все пак не бива да забравяме, че напоследък Портних обикаля и агитира в тандем с Данчо Ментата, дясната ръка и ниска сянка на Делян Пеевски.
Като казахме изпиране и откупване, няма как да пропуснем и Митко Каратиста – вечния обвиняем и (бивш) собственик на „Делта гард“. Охранителната фирма, която печално и скандално се прочу покрай “Осемте Джуджета”, като ударната бригада на Еврото, Любена и Сарафов. Каратиста е следствен вече десета година, като досегашните опити на прокурор Керка Станкова Дюлгерска да снеме от него обвиненията неизменно удрят на камък в съда. Дилемата на прок. Дюлгерска спрямо Каратиста е идентична с дилемата на прок. Стоянов спрямо Портних. Ако прокурорът поеме ангажимент (и съответната насрещна престация) за да „свърши работата“, той просто няма как да я свърши докрай ако и съдът не „играе“. А дотук виждаме, слава богу, че бургаският съд отказва да играе. Точно както отказва и варненският в случая на Иван Николаич. В известен смисъл може да се окаже, че крайморското правосъдие е даже по-устойчиво на влияния и натиск от софийското.
Точно навръх Нова година СГП тихомълком смачка делото за документни измами и стопански престъпления срещу Христо Кръстев „Олинезата“. Това е второто провалено дело срещу „Олинезата“ – след провала на първото, водено срещу него и гербера Станимир Жарков, лицето Б. Б. Сарафов получава солиден подарък – китна триетажна вила в с. Пролеша, на 8 км. от столицата. Подали сме сигнал за тази сладка схема до ад-хок прокурора Талева, която образува досъдебно производство – само за да може веднага след това да го прекрати. В момента полагаме усилия да подложим прекратяването на съдебен контрол.
Изборни престъпления и полковниците от ГРУ
През изминалата година станахме свидетели и на развития по две важни изборни дела. Първото дело касае брутални нарушения на изборните права на гражданите покрай парламентарните избори от 2024. След като през март м.г. лично Председателят на КС направи безпрецедентно телевизионно обръщение, в което уличи прокуратурата как саботира висящо конституционно дело, през ноември прокурорското дело бе тихо спряно. Явно не е открит подходящия клошар. Или ако е намерен такъв, може би не е дал „правилните“ показания.
Второто изборно дело касае фантомните „200 гласа във ВАС“ подадени при изборите за ВСС през 2022 – чист абсурд при положение, че във ВАС правораздават около сто съдии. И тук също не разбрахме защо делото бе спряно в началото на м.г. Вероятно и тук е търсен – и не е открит – подходящ IT клошар, който да е пускал серийно (през 2-3 секунди) гласовете в системата за електронно гласуване в сградата на ВАС. Показателно по това дело е, че прокурор Христина Христова първоначално отказа да образува дело изобщо – което обаче бе отменено от апелативната прокуратура. След това тя образува дело и го спря. И вече няма кой да обжалва. За да дадем представа за капацитета на родната прикриватура – а и на конкретния прокурор – ще насочим вниманието към един факт… който е толкова тъжен, колкото и комичен. В открито съдебно заседание прок. Христова се опитва да убеди съда, че е безсмислено прокуратурата да предоставя номера на прок. преписки – понеже нямало как на публичния сайт на ПРБ да се провери тяхното движение. А то очевидно има!
И накрая следва да обърнем и малко внимание на нерушимата българо-съветска прокурорска дружба – която два все дава нови и нови плодове. През юни м.г. прикриватурата на Сарафов тихомълком спря делото за поредните взривове в българската оръжейна промишленост. През юли 2022 – и отново през юни 2023 – в складове на оръжейната фирма Емко, собственост на Емилиян Гебрев, избухнаха мощни взривове. Вследствие на тях бяха унищожени големи количества боеприпаси. След три години разследване, бургаската прокуратура е спряла досъдебното производство. Мотивите не са известни. Известно е обаче, че горещият картоф известно време се джуркаше между СГП и Бургас, като прокурорите спореха кой да (не) го поеме. Същевременно прокуратурата дълго (и безуспешно) тричаше самия Гебрев по заповд на Пеевски – понеже Корпулентния си го беше нарочил за „враг“. Относно взривовете можем само да припомним крилатата фраза на добрия приятел на Сотир Цацаров, руския генералпрокурор Юрий Чайка – „най-важното в едно разследване е да не стигнем до самите нас!“ В крайна сметка, споразумението за сътрудничество(?!) между българската и руската прокуратури, подписано от Главния Сотир през 2017, продължава да е в сила. То не бе денонсирано нито от Гешев, нито от Сарафов.
Равносметката
В обобщение можем да кажем, че 2025 постави рекорд по прекратени и спрени дела. Сравнението с първите две години от (не)мандата на Сарафов води до този нелицеприятен извод. Лицето, обитаващо кабинета и прибиращо заплатата на главен прокурор, зададе изцяло нов стандарт в работата на всички прокурори – мачкайте, за да растете кариерно. Случаят на прокурора-шаман Йордан Петров е най-показателен в това отношение. И далеч не единствен. След като смачка делото „Осемте джуджета“, той бе светкавично повишен (а не командирован) във ВКП. Най-младият, озовавал се във ВКП някога изобщо. Успял млад мъж, т.е. прокурор, спор няма. Този факт изпраща едно много силно послание към всички останали прокурори, което те безспорно ще проумеят – без да се налага Сарафов да ги привиква и да им го казва лично (последното все пак е относително рисковано). Посланието е следното: мачкайте всички дела, свързани с ГЕРБ и ДПС. И в замяна аз ви гарантирам бляскава кариера. Справка: прокурор Марина Иванова Ненкова, смачкала делото „Черепгейт“; прокурорите Магдалена Иванова Николова и Светослав Каменов Милушев, смачкали делата „Барселонагейт“ и „Истанбулгейт“; прокурорите смачкали „Хемусгейт“ – отново Магдалена Николова, Пламен Ганчев Иванов и майор Евгения Тихомирова Деянова.
Разбира се, ако решите да се правите на „съвестни“ и не смачкате делата, вместо морковът ще заиграе тоягата. Справка: прокурор Ивайло Занев, който бе безцеремонно изритан от „Хемусгейт“ малко преди да внесе обвинителния акт в съда. Изритан от джуджето Емилия Русинова с безобразния мотив „тенденциозно и предубедено отношение спрямо бившия премиер г-н Бойко Борисов“.
На фона на всичко изложено дотук можем единствено да заключим следното. Българската прокуратура е тежко, неизлечимо болна. Касае се за терминален пациент. Необходимо е цялостно закриване, преучредаване, реподбор и реселекция на институцията. Ако това не стане, тя ще продължи да функционира като затворена, авторитарна и милитаризирана секта на джуджета, нотариуси и червени пирати. И последиците от това ще търпи – и ще плаща – цялото общество и най-вече обикновените граждани. Няма да ги плащат нито Сарафов, нито Пеевски, нито Борисов. За тях ще отиват само благата от пленената и отровена система – докато всичките негативи ще остават за нас, както бе през последните 36 години.
Bird.bg