Цената на Рафинерията в Бургас е 1,5 милиарда долара, а не 2-3 милиарда, колкото искат да плащат с нашите пари Пеевски и подлогата му Драго Стойнев.
Румъния и България се надпреварват да защитят руските си рафинерии, докато се задават санкции от Тръмп! Това пише брюкселският флагман Политико.
И двете страни обмислят искания за удължаване на санкциите за своите съоръжения, собственост на Лукойл. Но предстоят по-дълбоки проблеми.
БРЮКСЕЛ — Румъния и България се надпреварват с времето, за да предотвратят затварянето на своите критични петролни рафинерии, преди санкциите на САЩ срещу руските им собственици да влязат в сила по-късно този месец.
Решението на Вашингтон да включи в черния списък Лукойл и Роснефт тласна в затруднено положение страните от ЕС, където присъстват двете най-големи руски петролни компании, тъй като те се надпреварват да предотвратят прекъсване на доставките на гориво, преди санкциите да влязат в сила на 21 ноември.
В петък българските законодатели одобриха нов законопроект, който ще позволи на правителството да назначи управител на огромната рафинерия Бургас, собственост на Лукойл, предоставяйки му широки правомощия да поеме оперативен контрол над съоръжението, да одобри продажбата му и да го национализира, ако е необходимо. Междувременно страната проучва възможността за освобождаване от санкции.
Румъния — дом на рафинерията Петротел на Лукойл — все още не е взела официално решение. Но Букурещ обмисля и искане за „удължаване на санкциите“, докато изготвя собствения си отговор, каза висш държавен служител, запазил анонимност, за да говори свободно. Национализацията се разглежда като „последна опция“, добавиха те.
Въпреки това румънският министър на енергетиката Богдан-Груя Иван заяви пред POLITICO, че Букурещ е „подготвен“ оперативно за всеки сценарий. Планът на правителството ще има за цел да запази „икономическата активност на Румъния, но същевременно да спре финансирането на Руската федерация“, добави той.
Министерството на финансите на САЩ, което трябва да одобри всяка продажба, и Европейската комисия отказаха коментар.
Усилията за осигуряване на нова собственост за рафинериите бяха поставени под допълнително съмнение, след като швейцарската търговска къща Gunvor в четвъртък оттегли офертата си за закупуване на международните активи на Лукойл, след остро критикуване на офертата за продажба от страна на Министерството на финансите на САЩ.
Новите мерки засягат и други страни от ЕС. Германия спечели шестмесечно освобождаване от санкции за рафинерията си Шведт, собственост на Роснефт, която е под правителствен контрол от 2022 г. Унгарският премиер Виктор Орбан пътува в петък до Вашингтон с надеждата да осигури освобождаване от санкции за внос на руски петрол по тръбопроводи за страната си и съседна Словакия.
Санкциите идват на фона на все по-голямо разочарование на президента Доналд Тръмп от забавянето на усилията за осигуряване на прекратяване на огъня в Украйна. ЕС също през последните месеци засили кампанията си за прекратяване на оставащата зависимост на блока от Москва за енергия.
Проблеми с прехода
Технически, осигуряването на изключения или назначаването на държавен мениджър за рафинериите не би трябвало да е проблем.
Въпреки това, най-лошият сценарий – при който рафинериите прекратят дейността си – би се развил много различно за двете страни.
За България, където руска рафинерия осигурява до 80% от нуждите на страната от гориво, това би оставило София без доставки „до края на годината“, каза Мартин Владимиров, старши анализатор в мозъчния тръст „Център за изследване на демокрацията“.
Междувременно, румънското съоръжение доставя около „20%“ от горивото на страната, каза Ана Отилия Нуцу, енергиен анализатор в мозъчния тръст „Експертен форум“. Следователно, спирането би довело до „няколко месеца“ леко увеличение на цените, каза тя, тъй като страната се надпреварва да намери заместващ внос.
Въпреки това, спирането може да засегне износа за съседна Молдова, добави тя. И „ако Молдова бъде засегната наистина силно, това ще бъде още една… огромна PR възможност за Русия“, каза Нуцу.
В петък молдовското правителство представи собствено предложение за закупуване на активите на Лукойл в страната, включително депо за гориво за самолети, и заяви, че е поискало от Вашингтон отлагане на санкциите.
Михаил Крутихин, съосновател на консултантската компания RusEnergy и експерт в руската енергийна индустрия, се съгласи, че съоръженията трябва да могат да „продължат да работят“ безопасно, стига бъдещият им собственик да запази съществуващия персонал и да наеме допълнителни експерти.
Трудно представяне при продажбите
Вместо това истинските проблеми идват по-късно.
Първо, осигуряването на купувач няма да бъде лесно. И двете рафинерии са „добре управлявани“, каза бивш ръководител на Лукойл. Но намирането на фирма, готова да поеме свързани със санкциите правни рискове, скъпи товари, високи застрахователни премии и постоянни инвестиционни подобрения, ще бъде „трудно“, казаха те.
Докато Владимиров оцени стойността на исторически печелившата българска рафинерия на 1,5 милиарда долара, румънската Petrotel е по-малко привлекателна, според Нуцу. Съоръжението, което имаше годишен оборот под 40 милиона евро през 2023 г., е обременено с дългове и „се нуждае от много големи инвестиции“, каза тя.
„Лукойл“ не отговори веднага на искане за коментар от POLITICO.
Междувременно бъдещият арбитраж също е предизвикателство, особено на фона на правителствено поглъщане.
Българските депутати приеха първоначална версия на законопроекта за изземване на рафинерии за 30 секунди в петък. Тази „прибързаност и пълната липса на нормална процедура [носят] риск от допускане на множество сериозни грешки“, каза Ивайло Мирчев, депутат от опозиционната Демократическа България.
„Сега те възнамеряват да предоставят на този човек такива извънредни правомощия, че в крайна сметка „Лукойл“ ще съди България, а парите ще се окажат в Русия“, каза той.
Българското министерство на енергетиката отказа коментар.
Вместо това Нуцу заяви, че решението за продажба на рафинериите трябва да бъде координирано „на ниво ЕС“, за да се предотвратят рисковете Лукойл да заобиколи санкциите на САЩ.
Жигимантас Вайчюнас, министърът на енергетиката на Литва, се съгласи. Каквото и да се случи, каза той, Брюксел трябва да проучи потенциалните купувачи, преди сделката да се осъществи, предвид скритото руско присъствие.
„Европейската комисия има право на мониторинг“, каза той пред POLITICO. „В този случай всички възможности трябва да бъдат разгледани.“
Себ Старчевич има основен принос за този репортаж.
Bnews.bg